САЩ и Ормузкият проток: ще успее ли планът на Тръмп

Американският военноморски флот започна обявената от него блокада на Ормузкия проток. Това засяга всички кораби, пристигащи от или влизащи в ирански пристанища или крайбрежни райони, съобщи регионалното командване на американската армия. Според Вашингтон във военната операция участват над 15 военни кораба, ударна група със самолетоносач и ракетни установки.

Как ще функционира блокирането на протока

Представители на САЩ заявиха, че целта е да се отнеме на Иран предимството, което му дава контролът над Ормузкия проток. Тръмп заяви още, че така ще спре Техеран да таксува преминаващите кораби - с до 2 млн. долара за танкер. В публикация в социалната си мрежа Truth Social Доналд Тръмп заяви още, че американските военноморски сили ще започнат да разминират протока. Американската армия съобщава, че блокадата няма да засегне кораби на съюзниците на САЩ - като Саудитска Арабия, Катар и ОАЕ.

Блокадата ще се извършва от Арабско море, източно от самия проток и Оманския залив и ще включва "цялото крайбрежие на Иран, не само пристанищата и петролните съоръжения”. Всеки кораб, който преминава през блокираната зона без оторизация, може да бъде похитен и отклонен.

Експертите по морско право казват, че налагането на блокадата ще разчита на стандартни процедури за мореплаването - т.нар. право на претърсване, определено от международното морско право. Според него американски военни кораби могат да спират и инспектират танкери и да ги отклоняват, ако се предполага, че пренасят ирански петрол. Някои експерти обаче предупреждават, че въпреки че има прецедент за използването на това право, блокадата навлиза и в сива зона по отношение на претърсването на неутрални кораби и създаването на пречки за функциониране на ключов международен морски маршрут.

Няколко часа след обявения старт на американската блокада данните показваха, че трафикът през протока на практика е спрял. Най-малко два танкера са били отпратени при опит да преминат. Тръмп предупреди Иран да не предприема ответни мерки и заплаши, че малкото оставащи бойни кораби на Техеран ще бъдат "елиминирани”, ако се доближат.

Колко бързо може блокадата да повлияе на износа на ирански петрол

Американската блокада може сериозно да попречи на Иран да изнася суровия петрол от основния си терминал - остров Харг в Персийския залив. Оттам минават над 90% от петрола на Техеран. Ислямската република продължава да изнася въпреки санкциите - с помощта на сенчест флот, съставен от стари кораби, чрез прехвърляне на товарите до Малайзия и с други тактики за заобикаляне на забраната за износ.

САЩ позволиха на Иран временно да продава петрола си като мярка за успокояване на пазарите по време на войната. Новата блокада обаче ще направи това много по-рисковано и по-малко вероятно. През миналата година износът на петрол на Иран се е равнявал на около 45 млрд. долара - около 13% от БВП на Ислямската република, изчислява лондонският "Кепитал Икономикс”. Иран не разполага с наземни тръбопроводи, през които алтернативно да изнася петрола си и в общи линии няма варианти извън морския експорт. Дори терминалът в Оманския залив - Яск, може да бъде претърсван от американските военноморски сили. Ако натискът от САЩ продължи, това може да принуди Техеран бързо да се върне на масата за преговори.

Може ли блокадата да доведе до разширяване на конфликта

Иранската Революционна гвардия веднага реагира на блокадата, обявена от Тръмп, и заяви, че ако иранските пристанища бъдат подложени на рестрикции, "никое пристанище в Залива и в Оманско море няма да е в безопасност”. Това отново създаде опасения за удари по енергийна и друга критична инфраструктура в държавите от Залива. Ебрахим Резаи, говорител на Комитета за национална сигурност на иранския парламент, заяви, че Техеран е подготвен да отговори военно, ако това е нужно. "Това ще усложни ситуацията, в която се намира Тръмп и която прави пазарът по-турбулентен. Ние може да разкрием и някои от картите си, които до момента не сме играли”, написа той в Х.

Някои американски експерти поставиха под въпрос решението на Тръмп да блокира протока - според тях американският президент рискува да въвлече страната във военен конфликт, чийто край не се вижда.

"Тръмп иска бързо решение. Реалността е, че тази мисия е сложна за осъществяване самостоятелно и най-вероятно не е възможно да се поддържа в средносрочен или дългосрочен план”, казва Дейна Струл - бивша старша експертка от Пентагона. Нийл Шиъринг - главен икономист от "Кепитъл Икономикс” - написа, че блокадата "може би цели да окаже натиск на Пекин да играе по-активна роля като медиатор за примирието и да помогне за отварянето на протока”. Китай е сред най-засегнатите от американската блокада, тъй като купува 80-90% от петрола си именно от Иран.

Автор: Ник Мартин