Сто дни по-късно: слуша ли Венецуела САЩ?

В ранните часове на 3 януари американски специални части задържаха венецуелския президент Николас Мадуро в резиденцията му в Каракас. Венецуелското правителство, начело с вицепрезидентката Делси Родригес, осъди акцията като отвличане и обяви, че ще окаже съпротива срещу САЩ.

Но тонът ѝ бързо се промени. Само ден по-късно американският президент Доналд Тръмп изрази убеждението си, че Родригес е "всъщност готова да направи всичко, което сметнем за необходимо, за да направим Венецуела отново велика". И наистина - още същия ден тя покани американското правителство да работят "заедно по програма за сътрудничество". Малко след това американският външен министър Марко Рубио представи план за сътрудничество, преминаващ през три фази.

Етап 1: Консолидиране на властта във вътрешен план

Временно изпълняващата длъжността президент изглежда е успяла успешно да се справи с фаза 1 – запълването на властовата празнина, възникнала след оттеглянето на Мадуро. Поне така изглежда след нейните 100 дни на поста. Самата тя – със съгласието на военните и Върховния съд – положи на 5 януари клетва пред парламента. Негов временен председател от известно време пък е брат ѝ Хорхе Родригес.

В рамките на няколко седмици Родригес назначи нови лица на най-малко дванадесет ключови позиции. Най-значителната промяна: през март външният министър Владимир Падрино Лопес трябваше да напусне поста си – вероятно и заради провала при залавянето на президента. Неговото място беше заето от бившия шеф на страховитата тайна служба СЕБИН Густаво Гонсалес Лопес, когото Родригес вече беше назначила за шеф на личната си охрана в началото на януари. Досега не се наблюдава борба за власт - правителството на Родригес изглежда консолидирано.

Играе ли Каракас по свирката на Вашингтон?

Въпреки многобройните опровержения от Каракас, правителството на Венецуела до голяма степен се придържа към сценария на Рубио. Тонът спрямо Вашингтон също е променен.

В интервю за испанския вестник "Ел Паис" в началото на април председателят на парламента Хорхе Родригес заяви, че сътрудничеството с правителството на САЩ протича много професионално. Той отрича да получава конкретни указания от Вашингтон. Но фактът, че Обединената социалистическа партия на Венецуела (PSUV) хвали сътрудничеството с "американските империалисти", е точно толкова забележителен, колкото и внезапно появилият се ентусиазъм за реформи.

Фаза 2: Икономическо възстановяване

В продължение на повече от десетилетие правителството на PSUV под ръководството на Николас Мадуро не успя да сведе инфлацията до поносими нива, да не говорим за някакъв икономически растеж. Сега, само за няколко седмици, Делси Родригес улесни достъпа на чуждестранни частни инвеститори до венецуелския петролен сектор.

По този начин тя събуди надежди, че икономиката на Венецуела може да се стабилизира - и то не само в собствената си страна, но и в чужбина. Американската рейтингова агенция Moody's вече вижда страната на "път към стабилизация". На една инвеститорска конференция в Маями в края на март, в която Родригес се включи с видеообръщение, тя призова за чуждестранни инвестиции във Венецуела в ключови сектори като петролната промишленост, строителството, банките и застраховането, както и в производствения сектор.

Бедността е най-належащият проблем във Венецуела

Колкото и шокираща да е била за много хора в страната атаката на САЩ срещу суверенитета на Венецуела, големи протести нямаше. Мнозина дори са доволни, че Мадуро си е отишъл, твърди Хуан Фореро, ръководител на южноамериканското бюро на "Уолстрийт Джърнъл", пред американското списание "Америкас Куортърли". По думите му венецуелците са били уверени, че нещата ще се обърнат към добро и че икономиката отново ще потръгне.

И точно това вълнува повечето хора. От 2017 насам Венецуела страда от хиперинфлация: през миналата година обезценяването достигна 500 процента, а между 50 и 80 процента от домакинствата са живели в бедност.

В проучване на американския институт "Галъп" в средата на 2025 година 64 процента от анкетираните са определили икономическите проблеми на страната като най-голямата им грижа. По-малко от една четвърт от тях, 14 процента, смятат самата политическа ситуация за проблем номер 1. Само за един процент от хората най-важна е ситуацията със сигурността – в страна с един от най-високите проценти на убийства в света.

Фаза 3: Демократизация

Затова и правителството знае: "Най-важното сега е икономиката". Това заяви председателят на парламента Хорхе Родригес в началото на април в интервюто за "Ел Паис". В страната трябва да се проведат и демократични избори, но кога и под каква форма ще се случи това засега не може да се каже.

Репресиите също продължават: по данни на организацията Foro Penal, от януари насам са освободени около 500 политически затворници. Но приблизително същият брой задържани по политическа линия продължават да са в затвора.

"Досегашните реформи не са непременно насочени към отваряне и демократизация, а по-скоро целят да помогнат на временното правителство да се задържи на власт за неопределено време", казва политологът и университетски преподавател Виктор М. Михарес.

В момента Социалистическата партия има малки шансове да спечели нови избори. Последната ѝ победа в средата на 2024 беше оспорена от опозицията, според която нейният кандидат е спечелил с голямо мнозинство. Едно осезаемо възстановяване на икономиката обаче би могло да промени нагласите.

Затова правителството на Делси Родригес печели време, смята кореспондентът на "Уолстрийт Джърнъл" Фореро. Също така и с надеждата, че Съединените щати, най-късно при един нов президент, биха могли да загубят интереса си към демократизацията на Венецуела.

Ще изискват ли САЩ от Венецуела да стигне и до фаза три?

Политическият анализатор Михарес не вярва, че тези сметки ще излязат. От една страна, някои фигури в американското правителство приемат борбата срещу социализма в Латинска Америка много сериозно – начело с външния министър Рубио, който е дете на кубински емигранти.

Допълнителен натиск идва от американската икономика, и по-специално от петролната индустрия, която настоява за спазване на върховенството на закона във Венецуела. А за Тръмп демократизацията на Венецуела е своеобразен план за "бавна, но по-евтина смяна на режима". От друга страна, венецуелското правителство е изправено пред дилема: Родригес трябва да създаде правната рамка за необходимия приток на капитали. А едно преходно правителство просто не може да направи това.

Автор: Ян Валтер