Ще продължи ли агресията на Путин (ЧАСТ 1)

На фона на очевидния неуспех на Кремъл да завземе бързо Украйна, влошаващата се социално-икономическа ситуация в Русия и постепенното нарастване на недоволството от действията на Путин в самата Русия, идеята за провеждане на „алтернативна на Украйна“ победоносна военна кампания за „защита на руските интереси“ в съседните страни от ЕС, където шансовете за успех биха били по-високи, отколкото в Украйна, става все по-популярна сред руските пропагандисти. В този контекст балтийските и скандинавските страни, които руските неоимпериалисти считат за „изконно руски територии“, се оказват в най-заплашително положение. Те са дом на голяма руска общност, която открито застъпва пропутински възгледи, носталгия по съветското минало и възраждане на руското колониално влияние в региона.

Според Ричард Д. Хукър, експерт в Центъра за стратегия и сигурност „Скоукрофт“ към Атлантическия съвет, „Ако Владимир Путин не успее да постигне ясна победа в Украйна, той ще потърси другаде. Най-малко рисковият вариант за Москва и следователно най-вероятният е окупацията на определени региони на северния фланг на НАТО от руски войски. В същото време Русия иска да разшири военните и политическите си възможности спрямо Запада и смята пряката конфронтация със Запада за много вероятна, ако не и неизбежна. Путин ще търси възможности да възстанови престижа на Русия и да си върне бивши или спорни територии, да подобри стратегическата позиция на Русия и да изпита решителността и сплотеността на НАТО в сценарии, в които оценява вероятността за решителен отговор на Алианса като ниска, а шансовете за успех на приемлива цена като високи.“

Преди това, в интервю за подкаста на Table Media, съобщено от Ройтерс, началникът на германското разузнаване Бруно Кал също заяви, че Русия възнамерява да разшири конфронтацията със Запада отвъд Украйна. Според BND руските власти смятат, че задълженията за колективна отбрана, залегнали в член 5 от Северноатлантическия договор, са загубили практическата си сила. „Абсолютно сигурни сме и разполагаме с разузнавателни данни, потвърждаващи, че Украйна е само стъпка към западна посока“, подчерта Кал.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте изрази подобно мнение, заявявайки, че Алиансът се готви за всички сценарии, включително евентуална руска атака срещу Европа през следващите три до пет години.

Войната срещу Украйна е задънена улица за плановете на Путин.

Русия направи настоящата война екзистенциална за Украйна – украинското общество, въз основа на опита на предишните поколения и настоящата война, разбира, че цената на прекратяването на съпротивата срещу агресията ще бъде не само изчезването на украинската държава, но и насилственото изместване на националната идентичност, съпроводено с масови репресии и престъпления.

От самото начало Кремъл се опита да представи на руското население пълномащабна война в Украйна под наратива на „Специална военна операция“. Самата публична употреба на термина „война“ в Русия беше наказуема с реални присъди през 2022-2024 г., а липсата на достатъчна идеологическа основа за агресия беше демонстрирана от рязкото отхвърляне от руснаците на принудителната мобилизация през есента на 2022 г. Впоследствие повечето руснаци възприеха войната с Украйна предимно като възможност да подобрят финансовото си положение, като станат наемници, докато идеологическото ѝ оправдание служи само като вътрешно оправдание за участие в „масово братоубийство“.

Този модел не може ефективно да постигне максималистичните цели на Москва и все повече се изчерпва поради икономически и социално-политически фактори. Стратегическият наратив на Кремъл за приемливостта на изтощителна война за Русия и неизбежността на нейната победа ежедневно се подкопава от самия факт на продължителни, изтощителни военни операции без значителен напредък на фронта, както и от ескалацията на украинските атаки срещу обекти на руския военно-промишлен комплекс и нефтена и газова инфраструктура. Натрупаните икономически и финансови проблеми, причинени от изтощителната война, бяха рязко изострени от недоволството сред почти всички категории руснаци относно ограниченията върху използването на интернет. Това предизвика и подхрани критики към правителството на Путин и дебат относно прекомерната цена на войната и целесъобразността на нейното продължаване. Също така демонстрира, че Кремъл няма да може да поддържа настоящата си стратегия (война на изтощение без драстични промени, масова мобилизация или разполагане на чуждестранни войски) за неопределено време. Следователно Кремъл ще бъде принуден да вземе стратегически решения още тази година.

В тази връзка Путин има пет възможности:

1) Да сключи истинско мирно споразумение – този вариант е очевидно неприемлив за Путин в момента поради неговата прекалена самоувереност, неоснователна вяра в собствените му сили и слабостта на опонентите му;

2) Да се ​​съгласи на замразяване на фронта без официално подписване на документи – този вариант постоянно се отлага, тъй като се разглежда. Кремъл разглежда това като стратегия, към която винаги може да се върне;

3) да продължи войната на изтощение, надявайки се, че Украйна ще се провали – този подход бързо се изчерпва, в синхрон с намаляващата способност на Русия да поддържа огромните разходи за „наемнически“ модел на водене на война, а невъзможността значително да увеличи численото си предимство при този модел ефективно елиминира възможността за стратегически поврат;

4) да проведе масирана принудителна мобилизация с цел по-нататъшно засилване на военните действия – този избор е очевиден за руските военни и Z-блогърите, но е рисков от гледна точка на социално-политическата стабилност и увереността на Кремъл в ефективността на сценария на инерционна война. Той се забавя и от факта, че системата като цяло се е поучила от грешките от есента на 2022 г. и може да се върне към този сценарий по всяко време. 5) опит за преместване на бойното поле, както буквално, така и преносно, от фронтовете на руско-украинската война към друг театър на военните действия – въз основа на моделите на вземане на решения, които Владимир Путин е следвал през десетилетията в сложни вътрешни и геополитически ситуации, този сценарий става все по-вероятен, особено по отношение на балтийските страни, Финландия и ОНД.