Будапеща иска квота за унгарското малцинство в Украйна във Върховната рада

В рамките на техническите консултации по евроинтеграцията на Украйна успяха да се съгласуват повечето изисквания на Будапеща, но въпросът за представителството на националните малцинства във Върховната Рада остава нерешен и може да стане предмет на по-нататъшни преговори с ЕС.

За това съобщава „Суспильне“ - най-голямата независима медийна компания в страната.

Според изданието, миналата седмица по време на техническите консултации успяха да се съгласуват 10 от 11-те изисквания на Будапеща.

„Една от точките, по която не се стигна до споразумение, е представителството на националното малцинство във Върховната рада на Украйна. Този въпрос засега е оставен настрана и Унгария все пак се съгласи да открие първия клъстер от преговори за присъединяването на Украйна към ЕС", се казва в статията.

Въпреки това страните се споразумяха да се обърнат към Съвета на Европа (Венецианската комисия) и ОССЕ за разяснения как това може да бъде реализирано. Този въпрос може да възникне отново още по време на преговорите по първия клъстер, който се отнася до правата на човека.

Отбелязва се, че в някои страни от ЕС (Хърватия, Румъния, Словения) избирателната система е изградена по такъв начин, че действат специални квоти за представители на малцинствата.

Според информацията на медията, България също планира да отправи искания към Украйна по въпроса за националните малцинства. Един от дипломатите на ЕС съобщи:

"Чух от тях, че българите искат да се гарантират образователните права на тяхното малцинство в Украйна. Те имат такъв проблем, че техните хора в чужбина обикновено говорят на руски, а те искат да развиват българския език".

България официално обвързва подкрепата си за европейската интеграция на Украйна с осигуряването на правото на българското малцинство да учи на майчиния си език.

Голяма част от бесарабските българи в Украйна използват руски език в ежедневието си поради историческата асимилация от съветско време. Новите закони за образованието и националните малцинства в Украйна налагат по-голям процент часове на украински език, което предизвика безпокойство в София за бъдещето на българските училища.

Основните искания на София са гарантиране на статута на българските неделни и всеобщи училища в Одеска и други области и осигуряване на достатъчно часове по български език, литература и история.

Европейският комисар по въпросите на съседството и разширяването Марта Кос заяви, че процесът на присъединяване към ЕС не предвижда точно определяне на конкретни дати, но при условие, че Украйна изпълни всички необходими задължения и реализира реформите, е напълно възможно страната да бъде готова да се присъедини към Европейския съюз до 2030 г.