Европа се въоръжава: може ли да замести технологиите от САЩ?

Европа продължава да разчита на американското оръжие за своята отбрана. Това се видя много ясно и на срещата на върха на НАТО в Анкара, в рамките на която се проведе и форум на отбранителната промишленост - там изгодни поръчки получиха най-вече американски компании.

Що се отнася обаче до ракетите, които са толкова важни за европейската отбрана, производството или поддръжката им трябва да бъдат преместени в Европа поне частично. "Локхийд Мартин" и "Райнметал" вече подписаха меморандум за разбирателство за съвместно производство на ракети ATACMS в Германия. Целта е запасите да се увеличат, без Вашингтон да бъде въвличан в тези операции. В дългосрочен план Европа залага на по-голямата независимост.

Още новини от Украйна

Въпросът с ракетите "Пейтриът" в Европа

Едва ли има друга оръжейна система, която толкова да символизира зависимостта на европейските съюзници от САЩ, колкото "Пейтриът". Американската противовъздушна система защитава стратегически важни цели в Украйна и се използва от десетилетия и в много държави членки на НАТО.

Европейският отговор на тази зависимост не се състои в една-единствена система. В горното ниво на отбраната, където заплахите се прехващат на голяма височина, системата SAMP/T NG от Франция и Италия трябва да се превърне в европейска алтернатива на "Пейтриът". Модернизираната версия трябва да може да се бори и с балистични ракети. Първите бройки от нея трябва да бъдат доставени през 2027 година.

Средното ниво на отбраната трябва да бъде покрито, наред с другото, от германската система IRIS-T на компанията Diehl, която вече се използва в Украйна и там оперира с обхват до 40 километра на дължина и до 20 километра на височина. По-голямата версия IRIS-T SLX действа на по-голямо разстояние - до 80 километра на дължина и до 30 километра на височина. Първите доставки са предвидени за 2029 година.

В краткосрочен план Европа не може да замести системите "Пейтриът", но в по-далечно бъдеще континентът иска да защити по-добре въздушното си пространство от Русия със собствени системи.

ELSA: отговорът на Европа на пропуските в далекобойните оръжия

В случай на конфликт обаче ще има нужда не само от отбрана, а и от нападателни способности. Когато европейските военни планират дълбоки прецизни удари зад вражеските линии, в момента доминират предимно американски системи като крилатите ракети от типа "Томахоук".

Както стана ясно на срещата на върха на НАТО в Анкара тази седмица, Германия залага именно на това решение в краткосрочен план. Федералното правителство е сключило с Вашингтон меморандум за намерения за закупуване на крилати ракети "Томахоук" и наземни пускови системи "Тайфун". Стъпката цели да запълни една стратегическа празнина - нападателната мощ на далечни разстояния. В същото време обаче сделката показва и основния проблем на европейската отбранителна политика: спешно необходимото снаряжение засега идва от САЩ, докато собствените европейски системи тепърва трябва да бъдат разработени.

С програмата ELSA (European Long-Range Strike Approach) шест европейски страни, сред които Франция, Германия и Великобритания, искат да разработят редица високоточни оръжия с голям обсег. Все още обаче проектът е рамка за политическо-промишлено сътрудничество, която предстои да доведе до създаването на конкретно оборудване. Освен за пусковата платформа "Euro Multi Missile Launcher", става дума и за комбинация от високотехнологични крилати ракети, както и за по-евтини дронове с голям обсег - от 500 до 2000 км.

Сегашните доставки са временно решение - докато Европа не развие собствен капацитет. Това обаче не се очаква да стане преди следващото десетилетие, т.е. така желаната независимост от САЩ в областта на отбраната няма да се постигне по-рано от началото на 2030-те години.

При това боеприпасите в тази област са само половината от задачата. Истинската зависимост от Вашингтон се крие в прехващането на целта ("Kill Chain"). Без самостоятелна, обща мрежа от сензори, сателитно разузнаване и структури за управление европейските ракети нямат възможност да намират целите си самостоятелно.

DECODER: поуката на Европа за дроновете

Във войната в Украйна дроновете се използват в безпрецедентен мащаб. Те определят облика на фронта и на атаките дълбоко в тила. Точно за това е програмата на ЕС "Drone and Counter-Drone European Resolve" (DECODER). Тя има за цел да снабди въоръжените сили на страните от ЕС с дронове и системи за противодействие на дронове, като същевременно направи европейската отбранителна индустрия по-независима от американските разработки. Към момента в инициативата участват 26 държави от ЕС, както и Норвегия и Украйна. Именно включването на Киев се счита за решаващо предвид огромния опит на страната в тази област.

Европейската комисия оценява необходимите инвестиции до 2033 година на 3,5 до пет милиарда евро. DECODER обаче не е готова програма за развитие, а рамка, която все още трябва да бъде изпълнена с политическо и индустриално съдържание.

IRIS²: сигурна сателитна комуникация

Значението на "Старлинк" на бойното поле в Украйна накара европейците да се замислят. С IRIS² ЕС иска да се сдобие със собствена сателитна услуга, независима от САЩ. Първите договори за изграждането на сателитната мрежа вече са подписани. До 290 спътника трябва не само да осигурят сигурна комуникация между правителствените институции, но и да се използват за отбрана. Проектът, чиято стойност надхвърля десет милиарда евро, трябва да бъде изграден между 2029 и 2030 година и да бъде готов за експлоатация от 2030-а.

Saab GlobalEye: с ключова шведска технология

Преди да изстреля изтребители или ракети, Европа трябва да знае какво се движи във въздуха, по морето и на земята. За тази цел НАТО използва 14 самолета АУАКС, базирани на американския Боинг 707.

Следващото поколение на летящата радарна система вече няма да е на американска платформа - на срещата на върха на НАТО в Анкара стана ясно, че Алиансът ще преговаря с шведската компания Saab за доставката на до десет самолета за ранно предупреждение от типа GlobalEye. Договорът с шведите все още не е подписан, но при бързо сключване първите самолети биха могли да бъдат доставени още през 2030 година.

FCAS: провалената германско-френска мечта

През последните години много европейски държави избраха най-модерния към момента западен изтребител: американските F-35 от пето поколение. Те са ултрамодерни, но са и символ на технологичната зависимост от Вашингтон.

FCAS, наричана във Франция SCAF, трябваше да бъде европейският отговор на F-35. С първия изтребител от шесто поколение трябваше да се създаде мрежова система, състояща се от пилотиран изтребител, съпровождащи дронове, сензори, облак за данни и ново оръжие. В проекта участваха Франция, Германия и Испания с двете основни компании "Дасо" и "Еърбъс". Но сърцевината на проекта - съвместният изтребител от следващото поколение - се провали преди няколко седмици след години на спорове.

Правителствата в Берлин и Париж не успяха да разрешат конфликта между "Дасо" и "Еърбъс" относно ръководството, разпределението на задачите и ключовите технологии. Това е сериозен удар за автономността на Европа в областта на отбраната. Там, където зависимостта от американските технологии е особено очевидна, най-големият отбранителен проект на Европа се провали поради национални и индустриални интереси.

Автор: Андреас Нол