Все по-трудни избори пред Белия дом! Държавният дълг на САЩ надхвърли рекордните 40 трилиона долара

Държавният дълг на САЩ надхвърли рекордните 40 трилиона долара - поразителен праг в момент, когато разходите за отбрана, социални програми като "Социално осигуряване" (Social Security) и "Медикеър" (Medicare), както и лихвите по нарастващия дълг съставляват огромен дял от федералните разходи, съобщи Асошиейтед Прес.

Тази стойност беше достигната само пет месеца след като през март американският дълг постави предишния рекорд от 39 трилиона долара. Пет месеца по-рано, през октомври, той достигна 38 трилиона долара.

Безпрецедентният размер от 40 трилиона долара откроява конкуриращите се приоритети на администрацията - от увеличаването на разходите за отбрана, на които САЩ разчитат за водената от президента Доналд Тръмп война с Иран, започнала преди почти шест месеца, до понижаването на цените на бензина и хранителните продукти.

Говорителят на Белия дом Куш Десай заяви, че администрацията на Тръмп "се е съсредоточила върху ограничаването на разхищенията, измамите и злоупотребите при федералните разходи, като същевременно ускорява икономическия растеж, за да насочи съотношението между дълга и брутния вътрешен продукт на САЩ в правилната посока".

Експерти обаче казват, че стремително нарастващият дълг и достигането на поредния рекорден праг вече се отразяват на портфейлите на американците, като оскъпяват заемите за жилища и автомобили, водят до по-ниски заплати заради по-малкото средства, с които компаниите разполагат за инвестиции, и повишават цените на стоките и услугите.

Привържениците на балансирания бюджет предупреждават също, че дългосрочната тенденция към все повече заеми и все по-големи лихвени плащания ще изправи американците пред по-трудни избори във фискалната политика.

В САЩ действа законово установен таван на държавния дълг, тоест ограничение върху федералните заеми, който Конгресът има правомощието да определя, променя или премахва.

Центърът за двупартийна политика изчислява, че САЩ най-вероятно ще достигнат тавана от 41,1 трилиона долара в периода между края на зимата и средата на лятото на 2027 г., което ще наложи Конгресът отново да гласува дали да го повиши, или временно да преустанови действието му.

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт предупреди съюзниците на Вашингтон, че те ще действат срещу неговите интереси, ако не подкрепят иконономическата война срещу Иран, чиято ясна цел е "свалянето на този убийствен режим", предаде Франс прес.

Бесънт изтъкна, че икономическият натиск, който САЩ упражняват върху Иран, има за цел свалянето на режима в Техеран.

"Той ще проработи в Иран и ние ще свалим този режим. Това ще бъде най-голямата координирана операция за икономическа изолация в историята на света", заяви американският министър на финансите в интервю за телевизионния канал Си Ен Би Си.

Министърът допълни, че икономическите санкции срещу Иран ще намалят вероятността от възобновяване на големи военни операции срещу Ислямската република.

"Ако упражняваме максимален икономически натиск, това означава, че е вероятно да бъдат избегнати мащабни военни операции, но бих искал да подчертая, че това са временни оценки, които важат за момента", посочи Бесънт.

Американският финансов министър призова Китай "да се съобрази" с тази ситуация, ако желае Ормузкият проток да бъде отново отворен, а цените на енергията да спаднат, като припомни, че 50% от енергията, която Пекин употребява, идва от Близкия изток.