Исландия гласува на референдум дали да бъдат подновени преговорите за присъединяването ѝ към ЕС

Исландците днес гласуват на референдум дали да възобновят преговорите за присъединяване към Европейския съюз на фона на нарастващата глобална несигурност, съобщи Франс прес.

Агенцията отбелязва, че от избирателите в Исландия не се изисква още да решават дали искат да се присъединят към блока от 27 държави, а само дали желаят правителството им да договори евентуални условия, включително по особено чувствителния въпрос за риболова. Очаква се изходът от гласуването да бъде изключително оспорван с много близки резултати, прогнозира БТА.

„Това е възможност, а не окончателно решение“, заяви пред АФП министър-председателката Криструн Фростадотир, като изтъкна, че референдумът проправя пътя към едно „намаляващо риска „да“.

„По този начин на масата се поставя споразумение и можете да видите всички въпроси, както и отговорите на тези въпроси, които ни се задават тук“, добави тя.

Фростадотир разговаря с журналист от АФП след среща с обществеността в Селфос - едно от многото малки градчета, които лидерката на исландските социалдемократи посети, за да чуе въпросите и опасенията на исландците по темата.

Избирателите ще трябва да отговорят днес с „да“ или „не“ на въпроса: „Трябва ли Исландия да възобнови преговорите за присъединяване към Европейския съюз?“

Въпросът предполага и избор дали страната с население от 400 000 души смята, че е най-добре да остане капитан на собствения си кораб, или да обвърже съдбата си с тази на ЕС.

Ако привържениците на отговора „да“ спечелят, договореното с Брюксел споразумение за присъединяване ще бъде подложено на нов референдум и вероятно ще изисква промяна в конституцията на Исландия, както и ратификация от страна на държавите членки на ЕС.

Островната страна в Северния Атлантически океан подаде молба за членство в блока през 2009 г. - година след като финансовата криза от 2008 г. доведе до срив на банковата система и икономиката ѝ.

Преговорите за членство започнаха през 2010 г., но бяха преустановени през 2013 г., след като на власт дойде евроскептично настроено правителство.

Оттогава обаче светът се промени радикално. „ЕС се оглежда и финализира споразумения с Индия и с латиноамериканския блок Меркосур. Наблюдаваме промени в глобалната обстановка по отношение на това как се използват митата като оръжие“, отбеляза Фростадотир.

Въпреки че икономиката на Исландия отново бележи възход, макар и при наличието на нестабилна валута, исландските домакинства са изправени пред трудности заради растящата инфлация и рязко покачващите се лихвени проценти; от началото на годината централната банка на страната ги е повишавала три пъти, достигайки ниво от 8%. Това прави еврото привлекателна възможност за натрупалите дългове домакинства.

На световната сцена завръщането на войната в Европа вследствие на руската инвазия в Украйна разклати утвърдените доктрини за сигурност.

Заплахите на президента на САЩ Доналд Тръмп да поеме контрола над съседна Гренландия засилиха опасенията на исландците. Островът им е стратегически разположен в субарктическия регион, няма собствена армия и за отбраната си разчита на НАТО, както и на двустранно споразумение със САЩ от 1951 г.

„Геополитическите сътресения, на които станахме свидетели напоследък, не са първопричината за този референдум. Но е очевидно, че тези опасения оказват влияние върху дебата“, заяви пред АФП Ейрикур Бергман, професор в исландския университет „Бифрост“ (Bifröst University).

„Най-вече агресивното отношение към Гренландия предизвика сериозно безпокойство в Исландия и накара много хора тук да се замислят и да преосмислят мястото на нашата страна“, добави той.

Социологическите проучвания обаче показват, че исландците са силно разделени по въпроса за Европейския съюз, посочва АФП.

В страна, където рибните продукти съставляват около 40% от износа на стоки, риболовът - неразделна част от националната идентичност на Исландия, неизбежно би бил ключов въпрос в преговорите с ЕС.

Половин век след последните войни за риболовни права с Великобритания много исландци не са склонни да отстъпят на Брюксел дори и най-малка част от контрола върху трудно извоюваните териториални води. Дори външната министърка Торгердур Катрин Гунарсдотир, която е убеден еврофил, ясно да заяви, че при евентуални бъдещи преговори Рейкявик ще настоява да запази „суверенния контрол върху всички риболовни дейности“.

Това би било трудно съвместимо с настоящата Обща политика на ЕС в областта на рибарството.

Брюксел не се намеси в споровете преди референдума, но изпрати положителни сигнали, включително по отношение на чувствителния въпрос за риболова.

За ЕС перспективата да приеме богата и стабилна държава, която вече е до голяма степен интегрирана в единния пазар чрез членството си в Европейското икономическо пространство, би послужила като добър пример за политиката на разширяване и ще засили присъствието на блока в един стратегически важен регион, отбелязва АФП.