ЕС е пропуснал възможността за структурни реформи в публичната администрация въпреки милиардите по фонда за възстановяване

Почти 50 млрд. евро, отпуснати чрез основния фонд на Европейския съюз за възстановяване от COVID-19 - Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), не са допринесли в достатъчна степен за преодоляване на дългогодишните слабости в публичната администрация на държавите членки. Това се посочва в нов доклад на Европейската сметна палата (ЕСП).

Според одиторите реформите и инвестициите, финансирани по механизма, са отговорили само частично на предизвикателствата, свързани с административния капацитет, координацията и управлението. Основният акцент е бил поставен върху цифровизацията, вместо върху провеждането на структурни реформи.

Едва около една трета от реформите и инвестициите са постигнали значителни резултати. В някои случаи съществува и риск постигнатото да не бъде устойчиво след 2026 г., предупреждават одиторите.

„Средствата по МВУ можеше да се използват по-стратегически и да доведат до по-съществени подобрения в работата на публичната администрация в държавите членки. Възможността за справяне с дългогодишните структурни предизвикателства до голяма степен е пропусната“, заяви Ивана Малетич, член на ЕСП, ръководила одита.

Тя отбеляза, че подготовката на следващия дългосрочен бюджет на ЕС предоставя възможност да бъдат извлечени поуки от установените недостатъци.

„С подготовката на следващия дългосрочен бюджет ЕС има възможност да се поучи от тези недостатъци и да се фокусира по-ясно върху измерването на резултатите“, посочи Малетич.

Цифровизацията е изместила структурните реформи

Одитът показва, че правителствата са проявили по-голяма готовност да предприемат действия по някои административни проблеми, отколкото по други. Те са предпочитали мерки, които могат да бъдат изпълнени бързо, като инвестициите в цифровизация.

В резултат на този подход редица други структурни предизвикателства са останали до голяма степен нерешени.

Показателен пример е управлението – област, в която често са необходими по-дълбоки структурни промени. Само 14% от препоръките, свързани с управлението, са били изпълнени в значителна степен.

Според Европейската сметна палата това обяснява защо мерките по МВУ не са помогнали на държавите членки да постигнат осезаем напредък в изпълнението на препоръките за публичната администрация, отправени в рамките на европейския семестър.

Само 36% от мерките са дали значителни резултати

Данните от проверката показват, че до момента значителни резултати са постигнати при едва 36% от проверените мерки в областта на публичната администрация.

За останалите две трети резултатите са ограничени или липсват данни, които да доказват постигнат напредък.

Одиторите установяват и сериозен проблем при оценяването на ефективността: подходящи показатели за резултатите са били определени за по-малко от половината от проверените мерки – едва 43%.

Липсата на такива показатели затруднява установяването дали реформите действително са довели до по-бързи административни процедури, по-ниски разходи, по-добри решения за ползвателите на публични услуги или по-ефективно управление.

Слабостите могат да се запазят и в следващия бюджет на ЕС

Според Европейската сметна палата установените проблеми вероятно ще продължат да се проявяват и през следващите години.

Предложената система за наблюдение на изпълнението в рамките на следващия дългосрочен бюджет на ЕС отстранява само частично слабостите при оценяването на резултатите. Те вече са били установявани в редица одити на ЕСП.

Докладът поставя акцент върху необходимостта бъдещото финансиране да бъде обвързано по-ясно с измерими резултати, така че да може да се оцени дали вложените средства водят до реални и устойчиви подобрения в работата на публичните администрации в държавите членки.