"Най-смъртоносният воден път": CNN за атаките в Черно море

За CNN очевидно няма никакво съмнение, че Русия стои зад нападенията с дронове по търговски кораби в Черно море, при които загинаха повече моряци, отколкото по време на войната в Иран. Целта на Русия е да прекъсне или затрудни търговията през украинските пристанища, от които се изнася почти цялото зърно на страната. Някои от атаките обаче са били извършени в близост до или в териториалните води на две държави членки на НАТО: Румъния и България, посочва американската медия в статия, озаглавена "Руските атаки с дронове превръщат Черно море в най-смъртоносния воден път в света".

"Водите на България и Румъния вече не следва да се считат за безопасни"

Руската кампания е в отговор на украинските удари от последните месеци срещу кораби, използващи руски пристанища в Черно море и съседното Азовско море, се пояснява в публикацията с автори Тим Листър и Еяд Курди.

Те посочват, че според източници от сферите на корабоплаването и сигурността, Русия на няколко пъти е комбинирала морски и въздушни дронове. Тя е започнала да използва наскоро разработени дронове с реактивни двигатели, които са по-бързи и по-трудни за прехват, както и дронове, способни да поразяват движещи се цели. Общо най-малко 30 моряци са загинали или са в неизвестност в резултат на неотдавнашната вълна от атаки, според службите за морско проследяване и правителствата на Румъния и България, посочват авторите.

Те цитират украинския министър на външните работи Андрий Сибиха, който казва, че засилените атаки "превръщат Черно море в опасна зона за гражданското корабоплаване".

Въпреки нарасналата опасност някои корабни компании все още осъществяват дейност в Черно море, посочват по-нататък авторите на CNN и цитират сирийския активист за правата на моряците Мохамед Хаджуз. Според него по чисто икономически причини моряците приемат работа в опасни райони. Понякога те се поддават на изкушението от предложения за допълнително възнаграждение, а други са принудени да работят в опасни зони, тъй като няма други възможности за заетост.

"Руските сили нанасят удари по плавателни съдове, свързани с украинската търговия, които вече се намират в изключителните икономически зони на две държави – членки на НАТО", посочват морски анализатори от Ambrey – компания за разузнавателна информация в сферата на корабоплаването.

"Водите на Румъния и България вече не следва да се считат за безопасни по подразбиране", допълват от Ambrey и отбелязват, че няколко плавателни съда най-вероятно са станали мишени именно заради ролята си в износа на украинско зърно, посочва СиЕнЕн.

Миналия месец Съвместният военен комитет, който оценява риска за лондонския застрахователен пазар, разшири зоните, определени като "високорискови", включвайки в тях целия регион на Черно море – без териториалните води на Турция, Румъния, България и Грузия.

Несъгласувана реакция

Реакцията на Европа беше фрагментирана. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че Алиансът "вече е укрепил позициите си по източния фланг", тъй като руските атаки нахлуват в границите му.

Българското правителство, което поддържа сравнително добри отношения с Москва, досега се въздържаше да обвинява Русия, но вече има признаци, че то, както и Румъния, мобилизират отбранителните си сили. България е поискала от НАТО да разположи бойни самолети и системи за противодействие на дронове, за да подсили отбраната си, според министъра на отбраната Димитър Стоянов, който също така обяви, че България се присъединява към антидрон инициативата на НАТО.

Румънците започнаха да разполагат патрули от изтребители F-16 по крайбрежието. Един от тях свали два руски дрона от най-новото поколение над румънските териториални води в края на октомври. Румъния също заяви, че ще ускори развитието на средства за наблюдение и оборудване за противодействие на мини и дронове в Черно море.

Тези мерки обаче не са достатъчни, за да успокоят превозвачите. Трафикът към украинските пристанища е спаднал драстично, а застрахователните премии поскъпнаха значително. Това е лоша новина за жизненоважния селскостопански износ на Украйна, 90% от който преминава по този воден път. Украйна е най-големият износител на слънчогледово олио в света и осигурява около 15% от световния износ на царевица и 10% от този на пшеница, припомня в тази връзка американската медия.

Възможно въздействие върху глобалната продоволствена система

Германският външен министър Йохан Вадефул определи Черно море като жизненоважно за глобалната продоволствена сигурност и обвини Русия, че "е взела на прицел свободата на корабоплаването в Черно море, а с нея и спасителната линия за толкова много хора", посочва CNN. Администрацията на Тръмп пък вини и двете страни за атаките срещу търговските кораби.

В статията авторите на CNN цитират директора на програмата "Дарендорф" към Центъра за европейски изследвания в колежа "Сейнт Антъни" в Оксфорд Димитър Бечев. Според него НАТО и държавите от Черноморския регион трябва "да разработят средства за защита срещу дронове, а Алиансът трябва да засили присъствието си във въздушното пространство на Румъния и България, както и на сушата". Той е убеден, че "в морето Турция, Румъния и България биха могли да направят повече за гарантиране на свободата на корабоплаването".

Според Дейвид Акс, автор на блог за войната, започнала през 2022, Украйна и Русия си нанасят взаимни удари, без да постигат каквато и да е трайна полза. Това е превърнало голяма част от Черно море в изключително опасна зона за търговските кораби, казва той пред CNN.

Източник: www.dw.com