Унгария отваря досиетата на ДС - с 36 години закъснение

Четвърти ноември е болезнена дата за Унгария – на този ден през 1956 година десетки хиляди съветски войници навлизат в страната с танкове и потушават с кръв антикомунистическата революция. Следват десетилетия с диктатура, която брутално защитава властта си – включително с помощта на унгарската Държавна сигурност.

Символично е, че именно на 4 ноември т.г. започва закъснялото преосмисляне на една от най-чувствителните части от това минало. Правителството на Петер Мадяр реши досиетата да бъдат отворени и да бъдат разкрити агентите, които са били информатори на ДС. Повечето са вършели тази дейност съзнателно, но при някои е ставало без тяхно знание, или без да са писали доноси.

Отварянето на досиетата бе едно от предизборните обещания на Мадяр и неговата партия „Тиса“. А това, че документите ще станат публично достъпни, е историческо събитие, тъй като спорът за досиетата се води от повече от три десетилетия. С решението за отварянето им правителството дава тласък и на дебат за вината и отговорността.

По този повод премиерът написа във Фейсбук: „Изпълняваме едно от най-важните обещания на „Тиса“ и отваряме досиетата на социалистическата диктатура. Това е закъсняла, сложна и деликатна тема, която ще засегне много семейства. Но без това не може да се постигне смяна на системата“.

От "Фидес" са гласували над 30 пъти против

Още по време на промените 1989/1990 г., но и в течение на следващите десетилетия редица правозащитници и по-малки унгарски партии постоянно настояваха за отваряне на досиетата. Първият противник на тази стъпка бе първият посткомунистически премиер на Унгария – консерваторът Йожеф Антал, а по-късно отварянето бе блокирано от социалистите и особено упорито от партията „Фидес" на Виктор Орбан. От 2010 година насам от „Фидес“ са гласували над 30 пъти срещу разкриването на документите.

Все пак през 1990-те години започва частично отваряне на досиетата – закон от 1994 година задължава миналото на членовете на правителството, депутатите и определени лица на административни постове да бъде проверено за принадлежност към ДС. От 1997 година насам и обикновените граждани могат да поискат да видят досиетата си, но първоначално без възможност да разберат кой ги е шпионирал.

Избирателно отваряне на досиетата

Законът обаче съдържа и редица разпоредби, позволяващи широко тълкуване, чрез които държавните служби, като например Министерството на вътрешните работи, можеха да пречат на предаването на данните на унгарската Комисия по досиетата – например, ако се сметне, че от тях произтича заплаха за националната сигурност.

Избирателното отваряне на досиетата не само попречи на унгарското общество да научи цялата истина за ДС, то позволи и използването на документите за партийно-политически цели, например чрез изнасянето на компрометиращи информации за определен политик.

Взривоопасно разгласяване

Сега правителството на Петер Мадяр слага точка на този процес. От днес документите стават достъпни онлайн с имената на информаторите. Сред данните ще са и „картончетата“, в които са записани най-важните данни за даден агент, и т.нар. „Досиета-Б“ - една от най-обширните бази данни за вербувани лица. А ако в стария Закон за досиетата бяха предвидени значителни възможности за запазване на поверителност, сега вече това отпада.

Новият достъп до старите документи крие политическа и обществена експлозивност. Предположенията са, че може да има данни за 50 000 до 150 000 информатори на унгарската ДС. Същевременно обаче директорът на Комисията по досиетата Гергьо Бендегуз Чех предупреди, че „не бива да се вярва на всичко, което твърдят органите на ДСв техните папки“. В редица случаи документите са непълни и ненадеждни, много от досиетата са били унищожени.

Историк: "Унгария има нужда от тези дебати"

Някои наблюдатели се отнасят скептично към сегашното оповестяване на досиетата. Историкът Янош Райнер, експерт по историята на комунистическата диктатура в Унгария, каза, че отварянето на досиетата би имало смисъл непосредствено след края на диктатурата. Докато сега става дума по-скоро за символичен жест.

Историкът Кристиан Унгвари, най-добрият познавач на документите на ДС в Унгария, гледа положително на отварянето на картоните на информаторите. То дава възможност на историците да повдигнат нови въпроси, а на обществото – възможност за нови дебати, каза той пред ДВ. Според него Унгария има нужда от такива дебати. „Обществените лъжи при всички случаи водят до изкривено отношение към политиката. Цената за това беше 16-годишното управление на правителството на „Фидес“, посочва Унгвари. Той е и привърженик на лустрацията – макар че след три десетилетия от нея биха били засегнати твърде малко хора.

Политическо разчистване на сметки?

Засега в правителството лустрация не се обсъжда. Но за Петер Мадяр отварянето на досиетата определено съдържа елемент на разчистване на сметки и е важно начинание лично за него. В последните години темата не бе в центъра на вниманието на унгарската общественост. Въпреки това той я превърна във важно предизборно обещание. Обяснението е свързано с това, че той много се интересува от историята, има антикомунистическо възпитание и разглеждането на миналото, особено на годините на режима на Орбан, е сред любимите му теми.

Когато в средата на септември парламентът промени Закона за досиетата, Мадяр написа във Фейсбук: „С 36 години закъснение унгарският парламент днес прие инициативата на „Тиса“ за отваряне на досиетата. „Фидес“ така и не подкрепи начинанието. Защо ли?“. Това бе намек, тъй като макар номинално „Фидес“ да се води антикомунистическа партия, в редиците ѝ, както и в обкръжението на Орбан има много известни личности, които в миналото са членували в управляващата комунистическа партия в Унгарската народна република или са били агенти на ДС.

Автор: Кено Верзек