Можем да вярваме на Русия - да я разберем е трудна работа

Руските творци открай време се борят за свобода. Накъде да върви страната им, какви са ценностите й? На тези въпроси те търсят отговор открай време. Ето защо не бива да губим вяра в Русия, макар невинаги да я разбираме.

Има една страна, където изкуството винаги е политическо: Русия. Този извод се налага не само във връзка с ареста на Кирил Серебренников в Санкт Петербург. Мнозина бързо си припомниха за ареста на едно от големите светила на руското сценично изкуство - Всеволод Мейерхолд. Той също беше голям режисьор и директор на театър. И беше арестуван в същия град, който през 1930-те години още се казваше Ленинград. А после бе изправен пред съда в Москва.

Но с това приликите приключват. Мейерхолд беше подложен на брутални изтезания, преди да се изправи пред сталиновия съд, да бъде осъден на смърт и екзекутиран. Тъй че, колкото и да критикуваме днешното ръководство в Кремъл: то все още е далеч-далеч от мащаба на репресиите, извършвани навремето от комунистите.

"Който плаща музиката, той я и поръчва"

Трябва да се каже и друго. Руските творци открай време смятат себе си за борци за свобода, при това – във всички житейски сфери: в културата, в обществения живот, в политиката. Точно такъв човек е и Кирил Серебренников. Той обича провокацията и не си мери приказките. Навремето разкритикува руската военна операция в Грузия, осъди и военните действия на сепаратистите в Източна Украйна и публично защити провокативните акции на „Пуси Райът". С всичко това той, разбира се, много дразни Кремъл. В същото време дори противниците на Серебренников признават, че неговото творчеството е много съдържателно. Десетки хиляди хора харесват постановките му, и то не само в Русия. А в очите на реакционерите в културната сфера Серебренников става още по-съмнителен, когато го хвалят от чужбина.

Имаше времена, когато той беше в добри отношения с Кремъл. През 2010 и 2011 година държавата отпусна милиони за неговите спектакли. Милиони, които Серебренников прие. Само че по онова време президентът се казваше Медведев. Неговата администрация насърчаваше творците, без да се намесва в съдържанието. Днес вече духа друг вятър. Получаваш ли държавни пари, трябва и да се съобразяваш: „Който плаща музиката, той я и поръчва." Според волята на Кремъл, националното изкуство трябва да бъде патриотично, а определени граници (каквито, впрочем, съществуват и на Запад) не бива да се прекрачват.

Борба за ценностите и посоката

За Серебренников свободата винаги е означавала да казва на политиците неща, които те не искат да чуват. Тъкмо по тази причина в момента той е поставен под домашен арест. Същата съдба споделят и мнозина други. Проблеми с властта имат рокгрупата „Машина на времето", поетесата и певица Диана Арбенина или бандата „Нощни снайпери". Списъкът е дори по-дълъг.

Утеха ни носи обаче погледът назад към руската история. Още през 19-и век „западниците" и "почвениците" спорят по въпроса що е то „руско изкуство". През 1960-те години тъкмо писателите помогнаха на Кремъл да свали от пиедестала му божеството Сталин. След краткото размразяване обаче отново се надигна строга цензура. И чак Перестройката даде гласност на истината за комунистическите престъпления.

С две думи, историята на руската култура изглежда като вечно люлеещо се махало: ту силна, ту по-слаба репресия. Борба, в която иде реч не за изкуството, а за ценностите, за посоката, в която трябва да се движи страната. Серебренников иска повече свобода, той се бори за победата на либералните ценности. Тъкмо поради това докато вървеше изслушването му пред Московския съд, навън хиляди хора часове наред скандираха и пееха в негова подкрепа.

Има ги тези хора, има го поривът към вътрешна свобода – и тъкмо поради това можем да вярваме в Русия. Но да я разберем – това вече е трудна работа.