Силата на социалните медии или как Тайван може да се справи с Китай

Проблемите между Китай и Тайван са въпрос с международно значение, който трябва да бъде разбран в дълбочина, за да се постигне разрешаване на конфликтите.

Предизвикателствата, с които трябва да се справи Република Китай, са запазването на трудно извоюваните свободи и демокрация, преодоляване на враждебните заплахи от страна на съседния авторитарен режим и защита на суверенните права на страната.

Понякога обаче е трудно да балансираш, особено когато срещу теб стои Китайската комунистическа партия със своя видимо нелеп подход към отношенията между пролива. Въпреки това Тайван не бива да си позволява и мимолетно отслабване на позициите. Напротив, точно в този момент е необходимо да разчита на здрава и стабилна дипломация и да не отстъпва от позициията си.

Дълго време Република Китай е реагирала на провокациите на Пекин с премерени дипломатически отговори. Този подход е донесъл на Тайван уважението на международната общност, но е факт, че последният не е допринесъл за каквато и да било промяна в отношенията между двете азиатски страни.

Комунистическият Китай не признава суверенитета на Тайван и не се интересува от гледната точка на тайванското правителство. Премерената дипломация няма да промени това, а очевидно не спомага и за привличане на подкрепа от страна на международната общност.

И така, какво би загубил Тайван, ако промени подхода си? Вероятно не много, но пък със сигурност има какво да спечели.

В крайна сметка живеем в дигитална ера – време, когато социалните медии имат далеч по-голяма власт и сила от официалните прессъобщения.

Ако Република Китай иска да повиши световната осведоменост относно китайските действия, тя трябва да намери начин и да привлече общественото внимание, а не да играе ролята на премерения дипломат отново и отново.

Шведски казус

Скорошен пример за това колко ефективни са социалните медии и как биха могли да помогнат, е инцидентът с китайски туристи в Швеция, които избухнаха, след като им бе отказано да влязат в хотел, в който имат направена резервация. Един на пръв поглед незначителен инцидент се превърна в дипломатически проблем, след като в комедийно телевизионно предаване шведите се подиграха със случилото се и с исканията на Китай за официално извинение. Така погледнато е очевидно, че дипломатическият подход на Китай не му послужи добре, но за сметка на това шведското комедийно шоу развълнува социалните медии по целия свят. Какъв е крайният резултат? Китай излезе от ситуацията като разглезено и хленчещо дете, докато Швеция е в ролята на зрял, търпелив и добродушен родител с чувство за хумор.

За съжаление Тайван не излъчва подобни програми, които биха могли да хвърлят светлина върху нелепите действия на Китай. Открояват се няколко неотдавнашни възможности за прилагане на подобен подход.

Китайската критика на тайванската демокрация

В края на януари месец китайският говорител на Службата по тайвански въпроси в свое изявление нападна Тайван за „необоснованите ограничения“, които налага върху правото на глас на китайски граждани, съпрузи на тайванци.

Идвайки от един от най-антидемократичните и авторитарни режими в света, подобно изявление наистина би могло да бъде осмивано. Звучи подобно на това Доналд Тръмп да критикува някого за прекомерна употреба на Twitter. А и нека не забравяме, че досега нито един тайвански гражданин не е имал правото да гласува на китайски избори. Ако Тайван бе съумял публично да осмее това изявление, то социалните медии в цял свят щяха да бълват коментари и мнения, които да бъдат отразени в международната преса и така щеше да се повиши осведомеността на по-широка аудитория за липсата на демокрация в Китай. Реакциите, които щяха да са налице, щяха да вбесят Пекин и той нямаше да е в състояние да се противопостави, съдейки по примера с шведския хотелски инцидент.

Честита Нова Година и на теб

Друг пример е видеосъобщението на китайските военновъздушни сили по случай лунната Нова година, адресирано до Тайван. В него са заснети известни тайвански пейзажи и китайски изтребители и бомбардировачи, кръжащи над острова, оставяйки усещането за потенциална заплаха.

Президентът на Тайван Цай Ин-уен използва доза хумор в своя отговор, казвайки, че „осъзнава, че ангажиментът на Тайван към демокрацията все още не е разбран навсякъде“, но въпреки това не постигна нищо. А можеше да отиде по-далеч. Можеше да отговори подобаващо с видеоклип, който хумористично показва гангстери, които пожелават на своите жертви „Щастлива Нова година“ или крадци, които изпращат новогодишни поздрави на хората, чиято къща току-що са обрали, или пък шеф, който желае щастлива Нова година на подчинените си, скоро след като ги е уволнил.

Като алтернатива, тя можеше да отговори с видеоклип, насочен към Китайската комунистическа партия, който показва демократични избори или хора, които се ползват от правото си на свобода на изразяване, или хора, които използват Facebook и Google, или мюсюлмани, които практикуват религията си свободно и т.н. в този смилсов ред, а след това да завърши с „Честита Нова година“.

Подобен подход ще привлече международното внимание, ще разкрие военните заплахи на Китай към Тайван пред по-широка аудитория и ще повиши осведомеността за много други негативи на комунистическия режим.

И да, международната осведоменост за дестабилизиращите последици от действията на Китай нараства, но с твърде бавни темпове, а и докато тези последици засягат предимно Тайван, този проблем не е приоритет. Ако Тайван си позволи да бъде по-решителен и да прояви готовност да осмива режима на компартията на Китай, той би могъл да промени ситуацията, в която се намира.