Истинското лице на Русия: да биеш или да не биеш

Коментар на Фьодор Крашенинников

На 29 ноември в Русия бе публикуван проектозакон за семейно-битовото насилие, който ще бъде подложен на обсъждане до 15 декември, след което ще бъде внесен в Държавната дума. Разгърналата се дискусия ясно показа, че законопроектът засяга някои от най-сериозните противоречия и конфликти в руското общество, а опитът на авторите на документа да угодят и на едната, и на другата страна предизвика всеобщо раздразнение.

Традиционните ценности или човешките права

За какви противоречия и конфликти става дума? На първо място, проектозаконът съживи все по-изострящата се дискусия за това кое е по-важно - защитата на индивидуалните права на всеки човек или прословутите традиционни ценности, една от които, според разбирането на техните апологети, е патриархалното семейство.

Всеки опит да се регулират отвън отношенията в семейството се възприема от „познавачите на традиционните ценности" като атака срещу семейството като институция, а и срещу всичко онова, което въпросните апологети защитават. Според известния с радикалните си позиции свещеник Дмитрий Смирнов например, борбата срещу домашното насилие е "само лозунг", а истинската цел на законопроекта била да улесни някакви си там активисти да отнемат деца от руски семейства и да ги предават на гейове за отглеждане. С оглед на откровено хомофобската политика на сегашните руски власти опасенията на г-н Смирнов не изглеждат особено реалистични, но затова пък съвсем нагледно демонстрират страховете и комплексите на бранителите на традиционните ценности.

Безконтролна намеса на държавните органи

Способността и компетентността на съществуващите в Русия правоохранителни, съдебни и други органи на държавната власт да решават деликатните задачи, които им възлага законопроектът, будят много въпроси. Прогресивната общественост с право изтъква, че той поставя за своя главна цел защитата на семейството, която органите на държавната власт разглеждат предимно от консервативни позиции.

От тази гледна точка текстът на документа създава допълнителна база за почти безконтролната намеса на държавните органи в личния живот на гражданите. В много случаи тази намеса може да е извънсъдебна, т.е. да се извършва по решение на бюрократичните структури. Всички добре помнят как прокуратурата разпореди да бъдат иззети деца от семейства на участници в протестни акции, което още веднъж напомня за това как всеки закон в съвременна Русия лесно може да се превърне в инструмент за политически репресии.

Щом дори съдът в Русия не дава никаква гаранция за справедливо решение, какво тогава да се очаква от някакви дребни чиновници, които внезапно са получили правото кулоарно да взимат решения в името на опазването на семейството? Освен това в законопроекта е отредена голяма роля на обществените организации, но в съвременна Русия тяхната дейност е под силното влияние на властите. Напълно възможно е да се окаже, че на практика водеща роля в случая ще играят не тези активисти, с които свещеник Смирнов плаши паството си, а точно такива като него самия - т.е. привърженици на староруския модел за възпитание на децата.

Властта - в задънена улица

Човек може и да не харесва днешната руска власт, но все пак няма как да твърди, че всички в Кремъл и в правителството одобряват домашните побои. Проблемът тук е друг. Властта очевидно смята, че защитата на традиционните ценности е много по-важна от защитата на гражданските права. И точно оттук произтичат всички конфликти. Дискусията около проектозакона за домашното насилие и семейството за пореден път демонстрира идеологическата задънена улица, в която се намират руските власти. От една страна, те са принудени да защитават заложените в конституцията ценности и да отговарят на изискванията на онази голяма част от обществото, която отрича и осъжда битовото насилие. От друга - те съзнателно толерират позицията на радикалните консерватори - и най-вече на Руската православна църква. Властите напълно игнорират факта, че само няколко процента руснаци редовно ходят на черква. Или това, че на широко рекламирания митинг на клерикали и консерватори против предлагания закон се събраха само няколко десетки активисти.

Ясно е защо: малобройните и откровено маргинални на фона на цялото руско общество клерикални консерватори са доминираща група вътре във властта, тъй като са широко представени сред чиновниците, депутатите, силовите служби и едрите бизнесмени. Те, а не обикновените граждани, от името на които се произнасят руските власти, са главните лобисти и проводници на войнстващото мракобесие, което все повече се увеличава в живота на Русия през последните години.

Трудно е да се каже дали този законопроект изобщо ще бъде приет и ако да - в какъв вид и как ще се прилага. Но острата дискусия около него еднозначно показва, че разколът и противоречията в руското общество нарастват, а опитите на властта да се хареса на всички не водят до нищо добро, освен че озлобяват и радикализират нейните критици.