Прелом във войната в Украйна? Какво се иска от Европа сега

През последните седмици ситуацията във войната на Русия срещу Украйна се промени. Жителите на Москва и Санкт Петербург за първи път я усетиха. Съмненията, че всичко ще завърши благополучно, растат. Атаките на украински дронове срещу рафинерии дълбоко във вътрешността на Русия доведоха до криза с горивата: по бензиностанциите се извиват огромни опашки, в 23 от регионите са въведени ограничения за продажбата на бензин. В Крим е обявен режим на извънредна ситуация, за да се избегне колапсът на икономиката. Президентът Путин призна, че Русия преминава през „труден етап“.

Киев вече е в състояние да оказва натиск

Фактът, че Киев е в състояние да оказва такъв натиск на Москва и да действа от позиция на силата, е ново явление, което само допреди няколко месеца никой не би могъл да си представи. Сигналът към руснаците е ясен – ако продължавате тази война, вашата икономика и вашето население ще плащат все по-висока цена, затова сядайте на масата за преговори, докато щетите не са станали непоправими. По-рано ситуацията беше противоположна.

САЩ отново обърнаха внимание на тази война и допринасят за сегашната серия от украински въздушни удари по Русия. Това предизвиква огромно раздразнение в Москва. Още през пролетта Доналд Тръмп и Владимир Путин почти синхронно „заклещиха“ Володимир Зеленски, за да го принудят да приеме наложен на Украйна мир и да предаде на Русия дори части от Донбас, които руската армия все още не контролира. Американците междувременно спряха да говорят за това. На срещата на Г-7 в средата на юни Европа и САЩ за първи път от дълго време насам отново се оказаха на една и съща вълна.

Европа има нужда от конкретни позиции в отношенията с Путин

Дали Путин нервничи? Погледнато отвън - ни най-малко. Той отхвърля преките преговори със Зеленски и възложи на външния си министър Сергей Лавров да обясни, че и преговорите с Европа нямат смисъл, тъй като тя била твърдо на страната на Украйна. Но в началото на май самият Путин повдигна въпроса за такива преговори.

До момента европейците не успяха да се възползват от този вид заявления на руския президент. Може тогавашното предложение на Путин за преговори действително да е било уловка, а изборът на бившия германски канцлер Шрьодер като възможен посредник – отвличаща маневра. Но да се занимаваш с тази тема две-три седмици и да не постигнеш никакъв прогрес, е явен неуспех за Европа. Макар да има списък от пет точки, тези изисквания не са реалистична основа за преговори. Възможно е тези въпроси да не се обсъждат публично, а по неформални дипломатически канали, но никакви признаци за това няма.

Неясно е също кой би могъл да води преговорния процес от страна на Европа. Бившият председател на Европейската централна банка Марио Драги? Бившата германска канцлерка Меркел? Президентът на Финландия Александър Стуб? Не, това не е „сцена за един актьор“: в рамките на новата европейска тройка се предвиждаше задействането на трио, включващо германския канцлер Мерц, френския президент Макрон и британския премиер Стармър.

Но Полша и Италия изразиха несъгласие и разшириха групата до петима – с Доналд Туск и Джорджа Мелони. След това пък председателят на Европейският съвет Антониу Коща без предварително съгласуване установи контакт с Москва и бе подложен на резки критики. По този въпрос очевидно няма нито единство, нито решителност. Европа се колебае и се бави. Може и изобщо да няма съгласувани цели по прекратяването на войната в Украйна.

Новата позиция на Украйна – позицията на силата, изисква поддръжка от страна на Европа чрез решителна дипломатическа инициатива, която да окаже натиск над Путин не само във военен, а и в политически план и да го накара да удържи думата си. Но това засега не е станало. Надеждата на европейците, че само военните успехи на Украйна ще принудят Кремъл да се откаже от своите цели, е прибързана. Да, той е под натиск и това се усеща от всички. Но няма и най-малък признак за колебание от негова страна.

Още е рано да се говори за прелом във войната

Нещо повече: в руските военни кръгове и сред военните блогъри Z се обсъжда възможността за по-решителни и същевременно по-ефективни бойни действия. При това се разглеждат три варианта: използване на тактическо ядрено оръжие, нова мобилизация или хибридни атаки срещу Европа.

Използването на ядрено оръжие носи съществени рискове и ще предизвика реакция от страна на Китай и САЩ. Кремъл най-вероятно няма да се реши на тази стъпка. Мобилизацията пък ще настрои още по-силно населението срещу него, което също е голям риск, докато руските хибридни атаки срещу Европа обещават най-голям успех. Европейците се страхуват, те лесно могат да бъдат разединени и насочени едни срещу други.

Същевременно Путин може и да не предприеме никакви стъпки и просто да следва предишната си стратегия. Той продължава да залага на изтощителната война и на това, че войските му ще издържат повече от украинските. На фронта в Донбас вече година и половина ситуацията остава патова, събитията от последните седмици не доведоха до промяна. Освен това Русия разчита на следващата зима: тогава Кремъл възнамерява отново да диктува условията, атакувайки с дронове енергийната инфраструктура.

Време е за действия

Не, да се говори за преломен момент във войната още е рано. И, да - ситуацията се промени и стратегическото преимущество е в ръцете на Украйна, въпреки териториалния пат в Донбас. Но, ако сега не се стигне до възползване от този шанс по решителен начин и той не бъде подкрепен от ясен дипломатически план за действия от страна на европейците, за да бъде накаран Путин да седне на масата за преговори, прозорецът от време може бързо да се затвори.

Автор: Дирк Емерих