Меркел ще остави след себе си противоречивия проект за „Северен поток 2“

Германската канцлерка Ангела Меркел ще се оттегли от поста си през септември, но оставя след себе си противоречивия проект за газопровода "Северен поток 2". По-нататъшната му съдба ще се решава от приемника ѝ в Берлин. Междувременно Москва направи своя избор, повеждайки атака срещу един от фаворитите за поста ѝ – лидерката на Зелените Аналена Бербок, пише вестник „Банкеръ“.

"Северен поток 2" внесе напрежение в отношенията между Германия, от една страна, и съседните ѝ държави, ръководните органи на Европейския съюз и Съединените щати. Според критиците на газопровода той ще засили германската енергийна зависимост от все по-настъпателната Русия. Осъществяването на мегапроекта за 11 милиарда долара в продължение на години бе съпътствано от възражения, но благодарение на упорството на Меркел и руския президент Владимир Путин вече е почти завършен. Когато това стане обаче, газопроводът ще трябва да бъде пуснат в експлоатация, а природозащитните организации и партията на Зелените са се зарекли да не допуснат това да се случи.

С оттеглянето на Меркел съдбата на проекта ще бъде оставена в ръцете на германските гласоподаватели, които ще изберат нов парламент през септември. От тях ще зависи дали ще предадат управлението на яростната противничка на руския газопровод Аналена Бербок от Зелените, или на кандидата на Християндемократическия съюз Армин Лашет, който подкрепя проекта.

Германската социалдемократическа партия, която е възможно да участва и в следващата управляваща коалиция в Берлин, също е на страната на тръбата. Газпроводът всъщност е до голяма степен рожба на ексканцлера и бивш лидер на партията Герхард Шрьодер, който е директор на проектната компания "Северен поток 2", както и на гиганта "Роснефт". Либералната партия е против проекта.

В защитата си на газопровода Германия на практика бе сама срещу всички. Европарламентът се противопостави на строителството му от съображения за сигурност и заради това, че ощетява Украйна. Съединените щати и бившият президент Доналд Тръмп също се обявиха против, като предишната администрация одобри тежки санкции с цел прекратяване на начинанието.

През май обаче новият президент Джо Байдън отмени санкциите, като той и Меркел се договориха да намерят начин да стане така, че Русия да не може да изнудва Украйна и други страни, след като тръбопроводът влезе в експлоатация. В средата на юли канцлерката направи последното си официално посещение във Вашингтон, където тя и Байдън "се разбраха", че между тях няма съгласие по отношение на проекта. Сенатът на САЩ обаче продължава да блокира всички дипломатически назначения на Байдън в знак на протест срещу завършването на газопровода.

Меркел заяви, че Германия ще гарантира статута на Украйна като транзитна държава дори и след завършването на "Северен поток 2", но според опонентите ѝ страната не разполага със средствата да изпълни такова обещание. Попитана какво по-конкретно може да се направи, самата канцлерка обясни, че ЕС разполага с "множество инструменти", които да използва, ако доставките през Украйна спрат.

Освен че се различават в отношението си към газопровода, двамата фаворити за поста на Меркел – Бербок и Лашет, имат принципни различия към отношенията с Русия:

Ако Лашет стане канцлер, Кремъл вероятно ще е по-благосклонен към германските икономически интереси и ще продължи сътрудничеството в духа на "Северен поток 2", което пък ще допринесе за разделение между съюзниците от двете страни на Атлантика.

От друга страна, Бербок се обявява за външна политика, в много по-голяма степен базирана на западната солидарност и споделените ценности. Влизането ѝ в канцлерството обаче няма да се изчерпва с по-твърд курс спрямо Русия. Заставането ѝ начело на германската политика ще има сериозно отражение върху целия Европейски съюз. По времето на Меркел Брюксел до голяма степен си затваряше очите пред антилибералните тенденции в Унгария и Полша, както и към корупционните проблеми в цяла Източна Европа и особено в България. Това бе продиктувано от желанието да не се нарушава европейската сплотеност след напускането на Великобритания, както и да се поддържат добрите отношения с правителствата, оглавявани от съюзници на Европейската народна партия. Но смяната на властта в Берлин може да доведе до едни много по-безкомпромисни Германия и ЕС.

Русия впрочем съвсем не стои безучастно в очакване на това кой ще поеме юздите на германската политика. Както отбеляза "Блумбърг", Зелените са съобщили на германските служби за сигурност за голямо количество хакерски атаки, насочени срещу лидерката им, чийто вероятен източник е Русия. Представители на партията са получили множество фишингови имейли, чиято цел вероятно е установяването на шпионски програми на компютрите на адресатите им. Германското контраразузнаване приема тези действия като разпространение на руска примамка, отбелязва агенцията.

Срещу Бербок е разгърната и дезинформационна кампания. Според разпространена във Фейсбук информация тя например била казала, че вдовишката пенсия трябва да бъде премахната, за да се финансира подкрепа за бежанци. Въпреки че Зелените нямат такава политика, постингът е споделен 2800 пъти в рамките на един ден.

Подобни съобщения с фалшиви цитати и изображения на Бербок след нейната номинация за канцлер непрекъснато се увеличават в социалните платформи, включително Фейсбук, Туитър, WhatsApp и Telegram.

Баербок и Зелените са много по-често атакувани в социалните медии, отколкото християндемократите или социалдемократите, показва проучване на "Шпигел". Изданието преброява повече от 63 000 случая на "реч на омразата" в социалните медии, насочени към Бербок – три пъти повече, отколкото към Армин Лашет. Към кандидата на социалдемократите Олаф Шолц те са едва 4000.

Независимо кой стои зад атаките, факт е, че след като през май германските Зелени бяха изравнили социалдемократите в социологическите проучвания и дори ги изпреварваха, партията на Меркел и Лашет отново има сериозна преднина, което предвещава резултати, благоприятстващи интересите на Москва.