Протежета на нацистите: какво се случва с тях след войната

Изкуството и културата са били мощни пропагандни инструменти на националсоциалистите, а много от "богопомазаните" от Хитлер творци остават на почит и след 1945 година. Изложба в Берлин представя някои учудващи кариери.

Нацистите са били тези, които са определяли кое е позволено и кое не в изкуството и културата. Те са дефинирали и самото понятие „култура“ - в крайно стеснени, народностни граници. На много творци им е било забранено да работят или са били преследвани по политически причини, а немалко от тях са емигрирали в чужбина. Само един малък кръг от творци е бил толкова важен и нужен за пропагандата, че е бил пощаден от военна служба на фронта.

Всичко това е било уредено със списък, изготвен през 1944 г. от министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс. На една част от хората на изкуството, фигуриращи в него, е посветена изложбата „Списъкът на ‚богопомазаните‘. Творците на националсоциализма във ФРГ“, показана в Германския исторически музей в Берлин.

Пропагандната дейност е била по-важна и от служба на фронта

„Тяхното значение за пропагандата е било оценено като по-значимо в сравнение с ползата от тях на фронта“, казва директорът на музея Рафаел Грос. Той уточнява, че пропагандният им принос е бил огромен за нацистката идеология. Толкова поучудващо е, че кариерата на много от тези творци продължава успешно и след 1945 година, независимо от предишните им връзки с нацистите и техния отявлен антисемитизъм.

Волфганг Браунайс, организатор на изложбата и специалист по история на изкуството, опровергава заблудата, че в създадената след войната Федерална република Германия се поставя ново начало в културата и изкуството. Изложбата представя 378 от общо към 1000 творци, които са фигурирали едно време в списъка на Гьобелс.

Показани са най-вече творби от изобразителното изкуство, създадени във времето след края на националсоциализма. Става ясно, че и в младата Федерална република тези творци са получавали поръчки от държавата, бизнеса и църквата, че са преподавали в художествени академии и са участвали в конкурси наравно с останалите.

Няколко конкретни случая правят особено впечатление. Скулпторът Вили Мелер е един от тях. Той е имал големи заслуги към националсоциалистите с работите си за Олимпийския стадион в Бeрлин, както и с многобройните си релефи, изобразяващи нацисткия герб с орела и пречупения кръст.

Тази му кариера обаче не се оказва пречка и след войната. През 1952 година му възлагат да изработи фигурата на орела от герба на ФРГ за двореца Шаумбург в Бон – официалната резиденция на тогавашния канцлер на Германия. Мелер участва със своя скулптура и в мемориала за жертвите на националсоциализма в Оберхаузен, открит през 1962 година.

Има и други парадоксални случаи – Ханс Брекер, брат на любимия на Хитлер скулптор Арно Брекер, изработва бюст на Карл Маркс в Москва, както и паметник за жертвите на националсоциализма във Везел.

Критичен дискурс

Изложбата поставя и ред други въпроси - например за нагаждането на творците към политическите режими или за безкритичното отношение определено художествено наследство. Общо около 300 скулптури, картини, гоблени, макети, рисунки, фотографии, филмови и аудио-документи, както и плакати и вестникарски публикации свидетелстват за това как неформалните мрежи от бивши творци на режима са продължили да се подкрепят взаимно и след войната, а някои от избраниците на националсоциалистите са успели да си осигуряват поръчки чак до 1970-те години.

Изложбата „Списъкът на ‚богопомазаните‘. Творците на националсоциализма във Федерална република Германия“ може да се разгледа в Германския исторически музей в Берлин до 5 декември 2021 година.