Сърбия иска да е на върха, но е върхът на най-лошите неща

Анализ на Милан Влайчич, цитиран от БГНЕС. Влайчич е сръбски публицист, писател и режисьор. Неговият анализ е публикуван във „Фонет“.

Изминалата година бе една от най-лошите за Сърбия в сравнение с всички останали. Лошо ни се пише, но в същото време трябва да намерим зрънце оптимизъм, дори и в най-лошата ситуация. Гражданите трябва да излязат и да гласуват срещу тази власт на 3-ти април.

С тази власт, където един човек има отговори на всички въпроси, нищо добро не ни очаква. Но, ние сме жизнен народ. Трябва да се борим и да вярваме в хората. На гражданите трябва да обясним, че да се занимаваш с политика не е глупост, не означава, че си боклук и че може да говориш простотии. Светът не е измислил нищо по-добро от демокрацията. За съжаление обаче при нас демокрацията е удушена до краен предел. Всеки ден побеснявам когато виждам какво се случва у нас и когато слушам официалните лъжи. През изминалите години най-много ме вбеси тази свинщина наречена "литиева инвестиция", която разкри, че този режим е напълно развратен.

Стана ясно, че те вече са сключили договор /с инвеститора „Рио Тинто“ – бел.ред./, и са взели парите. Това е истински грабеж. Те продадоха всичко. Продадоха въздуха. Продадоха водата, а сега ще продадат и земята. Те продават всичко. Тях не ги интересува какво ще стане утре със Сърбия. Ние сме застрашени във всяко едно отношение. Европа никога няма да ни приеме с генерал Ратко Младич /военнопрестъпникът, който извърши геноцида в Сребреница – бел.ред./. Тази откачалка, която играе ролята на най-великия сърбин, на най-умния, на най-справедливия, има полза от затъването на Сърбия.

Внимателно следя случващото се в армията. Чета аналитични статии за това, което става по света. При нас обаче купуват стари технологии. Освен това искам да попитам за каква война се готвим? Това е тотална лудост. Всяка държава трябва да има армия, но при нас става въпрос за харчене на пари, за да се докаже, че Сърбия може да спечели някоя война в региона. Но, ние загубихме последните четири войни. Стига с тези загубени войни. Трябва да мислим за други неща. Но, когато някой е радикал по душа /в Сърбия радикалите са крайните националисти и екстремисти – бел.ред./ той освен нещастие не знае какво друго да направи. Ако културата беше получила поне една трета от този милиард за въоръжаването, щяхме да имаме много по-добро състояние. В момента всички демократични институции са унищожени.

Ние нямаме с нито една съседна държава добри отношения: нямаме добри отношения нито с македонците, нито с черногорците, нито с босненците, нито с хърватите. С кого имаме добри отношения? С Лукашено, с Орбан, с Путин, с Ердоган – с най-големите диктатори в света, които ни използват като джобни пари. От политическа гледна точка ние никъде не съществуваме в сериозния свят. В кой век живеем? Ние въобще не сме в пространството, защото изпаднахме от историята. Ние искаме да бъдем някакъв връх, но за съжаление, сме на върха на най-лошите неща.

Пиарите на властта измислят всевъзможни глупости и безсмислици за да измамят народа. Това не е нищо ново. Това съществува в света на Оруел. Те тотално променят нещата. Те имат нужда да объркат народа. Да го измамят за да получат това, което искат. И поради тази причина съществуват тези специални предавания по телевизиите, в които се появява т.нар. президент на републиката, който винаги има какво да ни съобщи, да ни сподели някоя глупост и простотия, или пък да ни сподели, че ще се обеси на полилея. Всичко това доказва, че ние се намираме пред сериозно изпитание. В журналистиката останаха само онези, които са готови на всичко, за да изкарат пари за някоя кифла и поради това са принудени да бъдат послушковци.

Властите непрекъснато измислят някакви врагове и така те се превръщат в спасител, в Свети Георги, който с меча обещава по-добро бъдеще за народа. Сърбия е дълбоко разделено общество, където много лесно може да се стигне до сблъсъци, каквито видяхме по време на протестите неотдавна. Протестите обаче доказаха, че на народа му е писнало. Властта е като кула от карти, която може да се събори във всеки един момент. Мен ме е срам да го кажа публично, но нещата може да приключат по един много страшен начин, с кръвопролития по улиците. Не бих искал да бъда свидетел на подобни неща. На 3-ти април очаквам народът да гласува против режима. Осъзнавам, че натискът ще бъде огромен и властта няма да падне лесно. Опозицията обаче тръгна сравнително добре. Има голяма бъркотия на политическата сцена, но има и почтени опозиционери, независимо от факта, че те са доста неорганизирани. Те се лашкат ту на ляво, ту на дясно, но все пак те са почтени опозиционери.