Колко ще забави намаляването на въглеродните емисии войната в Украйна?

Нахлуването на Русия в Украйна и последвалите санкции на практика извадиха четвъртия по големина замърсител в света от глобалната битка за постигане на нулеви нетни емисии, пише Bloomberg.

При положение че предприятията се борят да не фалират, климатичните цели едва ли са най-належащият въпрос.

Според запознати, проект за милиарди долари, който би помогнал за намаляване на емисиите и модернизиране на най-големия производител на алуминий в Русия, е изправен пред предизвикателства. А два нови завода, които биха помогнали на най-големия производител на желязна руда в страната да произвежда по-екологична суровина за стомана, която да бъде изнасяна за Европа, са изправени пред вероятни забавяния.

Възможното забавяне на инфраструктурните подобрения заплашва да провали всички стъпки, които Русия предприема, за да изпълни обещанието на президента Владимир Путин от миналата година да постигне въглеродна неутралност до 2060 г. Вестник "Комерсант" писа миналия месец, че Русия вече не е в състояние да изпълни целите си за намаляване на емисиите до средата на века. Това има преки последици и за амбициите на Европа в областта на климата, тъй като енергийният преход стимулира търсенето на всичко - от никел за нови батерии за електромобили до мед за модернизиране на електропреносната мрежа и стомана за нови по-ефективни сгради.

Общите емисии на Русия ще намалеят през тази година, тъй като икономиката на страната се свива, но индустриите, които оцелеят, няма да могат да намалят въглеродното замърсяване толкова бързо и дори може да станат по-замърсени с времето. Външният натиск за намаляване на емисиите, като например търсенето на по-чист никел от Tesla Inc. или стъпката на Европейския съюз да наложи такса за въглеродни емисии върху вноса на стомана, отслабна, тъй като чуждите държави и компании се отказват от руските стоки.

"Тези стимули за развитие на възобновяемите енергийни източници, за развитие на енергийната ефективност - те просто ще изчезнат", казва Татяна Митрова, сътрудник в Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет. "Защо да инвестираш в пестене на енергия, ако горивото е толкова евтино и в същото време вече нямаш достъп до енергийно ефективни технологии?"

Руската икономика продължава да е силно зависима от изкопаемите горива, като въглищата и газът генерират около 58% от енергийните нужди на страната. Хидроенергията и ядрената енергия са генерирали почти 40% през 2020 г., като вятърната и слънчевата енергия едва се регистрират в енергийния микс на страната.

Страната е постигнала напредък в намаляването на емисиите от производството на желязо и стомана, което е причина за около 6% от парниковите емисии. През последните две десетилетия производителите на стомана похарчиха десетки милиарди долари, за да модернизират и възстановят стари съветски съоръжения, като в много случаи разчитаха на чуждестранен опит и технологии. Но ремонтът и по-нататъшното усъвършенстване на тези заводи са по-трудни в условията на санкции.

Един от начините за значително намаляване на замърсяването от производството на стомана е производството на вид желязо, известно като горещо брикетирано желязо или HBI, което генерира от 35% до 40% по-малко въглероден диоксид, отколкото се отделя при традиционните процеси като производството на стомана в доменна пещ на базата на въглища.