Най-важните акценти от първия ден на срещата на върха на НАТО

НАТО обяви вчера Русия за „най-голямата и непосредствена заплаха“ за сигурността на Запада и покани Швеция и Финландия да се присъединят.

На срещата на върха в Мадрид, доминирана от руското нашествие в Украйна и предизвиканите от него геополитически сътресения, НАТО пое ангажимент за близо осемкратно увеличаване на силите за бързо реагиране, които от 2023 г. ще бъдат в повишена готовност да защитят Източния фланг при евентуална бъдеща руска атака.

„Алиансът се завръща към своята същинска мисия“

Вчерашният ден започна с кратки изявления на държавните глави и правителствените ръководители при пристигането им в изложбения и конгресен център ИФЕМА в испанската столица. Настроението на участниците във форума бе приповдигнато след новината, че Турция е оттеглила ветото си и двете скандинавски страни ще могат да се присъединят. „Единни“, „по-силни“ и „повече НАТО“ бяха най-често използваните думи от ораторите.

Руското нахлуване в Украйна на 24 февруари вдъхна нов живот в организация, обявявана многократно за отживелица след разпадането на Съветския съюз. Веднъж дори френският президент Еманюел Макрон заяви, че НАТО е в „мозъчна смърт“ в момент, когато имаше силни разногласия между САЩ при управлението на Доналд Тръмп и европейските партньори.

„След десетилетия на фокусиране върху борбата с тероризма и укрепването на мира далеч от нашия регион, алиансът се завръща към своята същинска мисия да бъде гарант на суверенитета, сигурността и териториалната цялост на членовете“, заяви българският президент Румен Радев пред журналисти. „Това означава повишени амбиции, повече ресурси и като национално инвестиране и като общи разходи за отбрана“, добави той.

Повече НАТО

Генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг съобщи, че НАТО ще разполага с 300 000 военнослужещи във висока степен на готовност от 2023 г., в сравнение със сегашните 40 000. Те ще трябва да защитават при необходимост зона, простираща се от Балтийско до Черно море.

Президентът на САЩ Джо Байдън обяви разполагането на повече сухопътни, морски и военновъздушни сили в цяла Европа от Испания на запад до Румъния и Полша, граничещи с Украйна. Те включват постоянен военен щаб с придружаващ батальон в Полша - първото постоянно разполагане на САЩ в източните покрайнини на НАТО.

„Войната на президента Путин срещу Украйна разруши мира в Европа и създаде най-голямата криза в сигурността в Европа след Втората световна война“, заяви на пресконференция Столтенберг. „НАТО реагира със сила и единство“, каза той.

Великобритания заяви, че ще предостави още 1 милиард британски лири военна помощ на Украйна, включително системи за противовъздушна отбрана, безпилотни летателни апарати и ново оборудване за електронна война.

„Изпращаме силно послание на Путин: Няма да спечелите“, заяви испанският министър-председател Педро Санчес на срещата на върха.

Докато 30-те национални лидери на НАТО разговаряха в Мадрид, руските войски засилиха нападенията в Украйна, включително ракетни удари и обстрел на южната част на Николаевска област. Кметът на град Николаев заяви, че руска ракета е убила най-малко петима души в жилищна сграда там, а Москва съобщи, че силите ѝ са ударили база за обучение на чуждестранни наемници в региона.

Губернаторът на източната Луганска област съобщи за сражения около град Лисичанск, който руските сили се опитват да обкръжат като част от кампанията за превземане на индустриализирания източен регион Донбас, включващ Донецка и Луганска област.

От „стратегически партньор“ до „най-голяма заплаха“

В знак на рязко влошаване на отношенията с Русия след инвазията, в комюнике на НАТО Русия бе наречена в новата Стратегическа концепция „най-значимата и пряка заплаха за сигурността на съюзниците“, след като преди това тя беше класифицирана като „стратегически партньор“.

НАТО прие вчера документа, първия от 2010 г. насам, в който се казва, че „силна и независима Украйна е жизненоважна за стабилността на евроатлантическата зона“. За тази цел НАТО се споразумя за дългосрочен пакет от финансова и военна помощ за модернизиране на украинската армия, която е преобладаващо от съветската епоха.

„Ние сме напълно солидарни с правителството и народа на Украйна в героичната защита на страната им“, се казва общо изявление на лидерите на 30-те държави членки.

Във видеовръзка с участниците в срещата на върха Зеленски заяви, че Украйна се нуждае от 5 милиарда долара месечно за своята отбрана и защита. „Това не е война, която Русия води само срещу Украйна. Това е война за правото да диктува условията в Европа - за това какъв ще бъде бъдещият световен ред“, каза той.

Две бъдещи членки

Поканата на НАТО към Швеция и Финландия да се присъединят към алианса бележи една от най-съществените промени в европейската сигурност от десетилетия насам, тъй като Хелзинки и Стокхолм изоставят традицията на неутралитет.

„Днес решихме да поканим Финландия и Швеция да станат членове на НАТО“, заяви Столтенберг ден след като Турция вдигна ветото си върху присъединяването на двете страни.

Ратификацията в парламентите на съюзническите държави може да отнеме до една година, но след като бъде направена, Финландия и Швеция ще бъдат защитени с клаузата за колективна отбрана по член 5 на договора за НАТО, което ги поставя под защитния ядрен чадър на Съединените щати.

Междувременно съюзниците ще увеличат присъствието на войските си в скандинавския регион, ще провеждат повече военни учения и военноморски патрули в Балтийско море, за да успокоят Швеция и Финландия, че няма да бъдат изложени на риск в преходния период.

След четиричасови разговори в Мадрид във вторник турският президент Реджеп Тайип Ердоган договори с колегите си от Финландия и Швеция редица мерки за сигурност, които да позволят на двете скандинавски държави да преодолеят турското вето, което Анкара наложи през май. Скандинавските страни се съгласиха да прекратят подкрепата си за кюрдски военни групировки, да облекчат правилата за износ на оръжия и да съдействат на Турция за изпълняване на искания за екстрадиция на заподозрени, издирвани от Анкара.

Отговорът на Русия

Русия не вижда проблем в евентуално присъединяване на Финландия и Швеция към НАТО, увери вчера руският президент. По думите му Русия няма проблеми с Швеция и Финландия, каквито има с Украйна, няма териториални спорове.

„Ако Финландия и Швеция искат, да се присъединят. Това е тяхна работа, да членуват където искат“, заяви Путин на пресконференция в столицата на Туркменистан Ашхабад, където е на посещение.

Досега Русия критикуваше намерението на двете скандинавски страни да станат част от НАТО, виждайки в това „дестабилизиращ фактор“ за международната политика и сигурност.

„Ако там бъдат разположени военни контингенти и инфраструктура обаче, ще бъдем принудени да отговорим симетрично и да създадем същите заплахи за териториите, от които идват заплахи за нас“, предупреди руският президент.

НАТО най-сетне обърна внимание на Китай

Китай не е противник на НАТО, но представлява сериозно предизвикателство, смятат лидерите на НАТО. „Сега сме изправени пред ера на стратегическа конкуренция. . . Китай увеличава значително своите сили, включително ядрените си оръжия, тормозейки своите съседи, включително Тайван", каза Столтенберг на пресконференция в края на първия ден от срещата на върха на НАТО в Мадрид. Той обобщи, че "Китай не е наш противник, но ние трябва да сме наясно за сериозните предизвикателства, които той отправя".

Той добави, че НАТО планира да засили своето сътрудничество с партньорите си от Индийско-Тихоокеанския регион. Столтенберг изброи като страни партньори на НАТО от Индийско-Тихоокеанския регион Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея и Япония. Вчера тези държави за първи участваха в среща на върха на организацията. Самият Китай пък за пръв път беше споменат в Стратегическа концепция на НАТО – документ, който определя предизвикателствата и политиките на алианса за следващото десетилетие.

Вечеря в „Прадо“

В края на деня натовските лидери имаха възможността да видят някои от най-забележителните произведения на изкуството в света и да слушат украински оркестър за класическа музика, пристигайки на вечеря в прочутия музей „Прадо“ в Мадрид.

Преди вечерята гостите слушаха изпълнение на Киевския симфоничен оркестър, който сега работи извън страната си заради войната. Сред гостите бяха кметът на украинската столица Виталий Кличко и брат му Владимир.

Лидерите на 30-те държави членки позираха за т.нар. семейна снимка от двете страни на картината „Менини“ („Придворни дами“) на Диего Веласкес - „перлата“ на музея.

Менюто предлагаше десерт от ягоди от испанския град Куенка, подправени с анасон, виолетов карамел и с традиционната мадридска бисквита „баркильо“. Предястието включваше риба треска с портокал и цвекло, както и студена супа от омар с аромат на испански зехтин и босилек. Основното ястие беше агнешко, печено на бавен огън, с лимонов сос.

Източник: БТА