17 ноември 1558 г. Елизабет I сяда на английския трон

На 17 ноември 1558 г. след смъртта на кралица Мария Тюдор на английския трон застава Елизабет I.

Народът обожава младата си кралица, която връща протестантството като основна религия в държавата (но и много мъдро разрешава на католиците да отслужват своите меси). С помощта на много добрите си съветници, и най-вече разчитайки на съветите на Уилям Сесил, барон Бъргли, Елизабет I провежда активна политика, като поставя акцент върху икономиката - главната ѝ цел е развитие на промишленото производство и търговията.

В годините на управлението на Елизабет Англия се превръща във велика морска сила. Кралицата не само поощрява строежа на нови кораби, но покровителства и успешните морски търговци, както и пиратите, ограбващи корабите на испанците - врагът на Англия. Победата на английския флот над испанската Армада сломява морската доминация на Испания и ознаменува преминаването на лидерството в ръцете на Англия.

В политическия живот на държавата продължава укрепването на абсолютизма. Елизабет обаче така и не се омъжва, оставайки "кралицата-девственица" (поне официално). Не, че липсват кралски особи, предлагали ѝ ръката си и "половин царство". Но Елизабет I отхвърля всички предложения.

Властта на Елизабет е абсолютна, но ѝ се налага да води сложна битка с Мария Стюарт. Шотландската кралица е нейна братовчедка - Хенри VII се пада дядо и на двете. Но Мария смята себе си за престолонаследник, а Елизабет, дъщерята на Ан Болейн - за "незаконно дете". Това противопоставяне се развива на фона на англо-шотландските войни и само по себе си е голям проблем. В крайна сметка Елизабет излиза победител и в тази битка, след като пленява съперницата си. Мария Стюарт е екзекутирана и по ирония на съдбата точно синът на обезглавената Мария Шотландска наследява английския престол от Елизабет - тъй като самата тя няма деца, предава трона на племенника си Джеймс I, който най-накрая успява да обедини под единна власт Англия и Шотландия.

Последните години от живота на Елизабет I преминават под знака на влошаващото ѝ се здраве и постоянната загуба на близки до нея хора. През февруари 1603 година кралицата изпада е дълбока депресия и обзелата я меланхолия предвещава наближаващият ѝ край.

Елизабет I почива на 24 март 1603 година в двореца Ричмънд.