Може ли шотландското регионално правителство да свика нов референдум за независимост?

Върховният съд на Великобритания постанови днес, че шотландските регионални власти нямат право да свикат нов референдум за независимост без съгласието на централното правителство в Лондон.

Най-висшата съдебна инстанция в Обединеното кралство отхвърли аргумента, че в Шотландия може да бъде прокаран нов закон, който да разреши произвеждането на втори референдум за независимост догодина. Така управляващите в Единбург националисти ще трябва да търсят друг път към ново допитване.

През 2014 г. шотландците гласуваха да останат в Обединеното кралство. 55 процента от участниците в референдума тогава се обявиха за запазване на съюза при 45 на сто против. Движението за независимост обаче твърди, че гласуването за излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз две години по-късно е променило всичко. Следва справка на агенция Ройтерс за историята на шотландските аспирации за независимост и как би могъл да бъде организиран нов референдум:

НАЧАЛО НА СЪЮЗА

Англия и Шотландия един и същи монарх от 1603 г., когато шотландският крал Джеймс Шести сяда и на английския трон под името Джеймс Първи. През 1707 г. официално е провъзгласено Кралство Великобритания. Сега то обединява Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия и има общо население от около 68 милиона души, от които приблизително 5,5 милиона са шотландци.

През 1998 г. тогавашното лейбъристко правителство прокара Закона за Шотландия, който създаде регионалния парламент и му прехвърли някои правомощия от Уестминстър.

ГЛАСУВАНЕ ВЕДНЪЖ НА ЕДНО ПОКОЛЕНИЕ

И двете страни се съгласиха по време на референдума през 2014 г., че такива допитвания трябва да има веднъж на едно поколение. Шотландските националисти обаче казват, че Брекзит означава, че трябва да бъде разрешено второ гласуване. Докато Обединеното кралство като цяло гласува в подкрепа на напускането на Европейския съюз през 2016 г., ясно мнозинство в Шотландия се обяви за оставане в блока.

Привържениците на независимостта казват, че един от основните аргументи, изтъкнати през 2014 г. от противниците на развода, е, че независима Шотландия не може да се присъедини към ЕС.

Лявата, националистическа Шотландска национална партия (ШНП), която от 2007 г. контролира регионалния парламент, твърди също, че правителството на Обединеното кралство води политики, с които огромното мнозинство от шотландците не са съгласни. На последните избори за британски парламент през 2019 г. ШНП получи 45 процента от гласовете и спечели 48 от 59-те места в Камарата на общините от Шотландия, а управляващата на национално равнище дясна Консервативна партия на Великобритания - само шест.

ПОЛИТИЧЕСКИ НАТИСК

Шотландската първа министърка Никола Стърджън заяви днес, че ще превърне следващите парламентарни избори в Обединеното кралство след две години в своеобразен референдум, за да засили натиска върху британското правителство да даде зелена светлина за нов референдум. Стърджън каза още, че ще поиска от ръководството на своята партия да обсъди и съгласува подробностите за това как да бъде приложена тази тактика.

ШНП сега ще "стартира и мобилизира голяма кампания в защита на шотландската демокрация", обяви Стърджън.

Джеймс Мичъл, преподавател в Единбургския университет, каза, че тактиката следващите парламентарни избори да бъдат обявени за своеобразен референдум е "много рискована". Дори ШНП да получи над 50 процента от гласовете в Шотландия, пак е малко вероятно британското правителство да се съгласи да преговаря за ново допитване и Стърджън ще има много малка международна подкрепа, аргументира се той.

При най-доброто си представяне на избори, през 2015 г., ШНП получи малко под 50 процента от гласовете. Ако не успее да премине този праг и на следващите избори, на партията може да ѝ се наложи да преглътне, че това е "тежката дума" на шотландците и че въпросът е "поставен под похлупак", поне за едно поколение напред.

Ако това се случи, "е трудно да си представим", че Никола Стърджън ще остане начело на шотландското регионално правителство, каза Мичъл. Според него тактиката изборите да бъдат обявени за референдум е игра ва банк.

ШОТЛАНДСКАТА НАЦИОНАЛНА ПАРТИЯ КАТО КЛЮЧОВ ПАРТНЬОР В КАМАРАТА НА ОБЩИНИТЕ?

Ако основната опозиционна сила във Великобритания сега - Лейбъристката партия, спечели най-много депутатски места на следващите парламентарни избори, но не успее да си осигури мнозинство в Камарата на общините, ШНП може да подкрепи правителство на малцинството, ако ѝ бъде позволено да организира нов референдум за независимост. Лейбъристите изключват каквато и да било сделка с шотландските националисти след изборите, които трябва да бъдат произведени до януари 2025 г. Партията казва, че нейни опоненти говорят за такъв сценарий, за да ѝ навредят. Лейбъристите имат сега безпрецедентна двуцифрена преднина пред управляващите консерватори, подкрепата за които намаля чувствително след поредицата скандали, в които бяха въвлечени.

Майкъл Кийтинг, преподавател по политология в Университета на Абърдийн, се съгласи, че подобна сделка е малко вероятна. При такъв сценарий лейбъристите "ще бъдат обвинени, че излагат на риск единството на Обединеното кралство, преследвайки краткосрочна печалба", аргументира се той.

"Тогава те ще изглеждат доста уязвими", отбеляза Кийтинг. Според него лейбъристите по-скоро биха съставили правителство на малцинството и биха предизвикали ШНП да го свали.

НЕРАЗРЕШЕН РЕФЕРЕНДУМ

Никола Стърджън е казала преди, че ще се стреми да отцепи Шотландия от Обединеното кралство само чрез законно договорен референдум. Шотландската първа министърка обаче е подложена на натиск от някои активисти, разочаровани от нейната стратегия да издейства постепенно, стъпка по стъпка, референдум без разрешението на британския парламент. Освен това юнионистите биха могли да бойкотират това допитване и да твърдят, че резултатът не е легитимен.

Ако движението за независимост организират референдум без съгласието на британското правителство, то също така би имало сериозни трудности да получи признанието на международната общност. Ситуацията ще наподобява тази с Испания, където преди четири години регионалното правителство на Каталуния свика допитване за независимост, което централното правителство обяви за незаконно.