ISW: Кремъл обмисля дипломатически капан за Запада, Путин не се отказва от целите си

Русия се опитва да се възползва от желанието на Запада за преговори, за да създаде динамика, в която западните служители се чувстват принудени да направят изпреварващи отстъпки, за да привлекат Русия на масата за преговори.

Това се посочва в дневния анализ за ситуацията в Украйна на Института за изследване на войната.

Още новини от Украйна

На 2 декември руският президент Владимир Путин проведе едночасов телефонен разговор с германския канцлер Олаф Шолц, в който Путин невярно заяви, че западната финансова и военна помощ за Украйна създава ситуация, в която украинското правителство открито отхвърля преговорите между Москва и Киев, и призова Шолц да преразгледа подхода на Германия по отношение на събитията в Украйна.

Шолц обаче заяви, че всяко дипломатическо решение на конфликта в Украйна трябва да включва изтеглянето на руските сили от украинска територия. Разговорът между Путин и Шолц кореспондира с дипломатическата увертюра на президента на САЩ Джо Байдън от 1 декември, в която Байдън заяви, че е готов да разговаря с Путин, ако руският президент търси начин за прекратяване на войната, въпреки че Байдън призна, че няма непосредствени планове за това.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков реагира на коментарите на Байдън на 2 декември, като заяви, че Байдън изглежда изисква извеждането на руските войски от Украйна като предварително условие за преговори и заяви, че "специалната военна операция" ще продължи.Песков добави, че нежеланието на Америка да признае незаконното анексиране на украински територии от страна на Русия значително усложнява търсенето на обща основа за евентуални преговори.

Изявленията на Путин и Песков относно преговорите последваха коментарите на руския външен министър Сергей Лавров от 1 декември в контекста на среща на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), в които той повтори точно същото искане, което Кремъл отправи към САЩ и НАТО преди инвазията на 24 февруари. Лавров заяви, че руските официални лица ще бъдат готови да разговарят със западните официални лица, ако Западът покаже готовност да обсъди документите, които руските официални лица предложиха през декември 2021 г.

ISW припомня публикувания на 17 декември 2021 г. от руското външно министерство проект на искания за "гаранции за сигурност" към САЩ и НАТО, в който се призоваваше за обширен списък с отстъпки по отношение на НАТО и западните военни действия в Европа, включително, както отбеляза тогава МВнР, "мораториум върху разширяването на НАТО, отмяна на декларацията от срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г., според която Украйна и Грузия могат да станат членове на НАТО, мораториум върху създаването на военни бази на територията на бивши съветски и настоящи държави, които не са членки на НАТО, неразполагане на нападателни оръжия в близост до Русия и връщане на НАТО към позициeтe му от 1997 г. На 17 февруари руското външно министерство излезе с изявление, в което заплашваше да предприеме "военно-технически мерки" в отговор на отказа на САЩ и НАТО да преговарят на тази основа - тези военно-технически мерки бяха "специалната военна операция", която започна седмица по-късно.

Според ISW, които припомнят и че не веднъж са защитавали тази теза, реториката на Владимир Путин показва, че той не е заинтересован от сериозни преговори с Украйна и запазва максималистични цели за войната. Най-вероятно последните изявления на Путин, Лавров и Песков относно преговорите имат за цел да създадат у западните дипломати усещането, че Русия трябва да бъде примамена да преговаря. Кремъл вероятно възнамерява да създаде динамика, в която западните служители да предложат на Русия изпреварващи отстъпки с надеждата да я убедят да започне преговори, без да изискват в замяна значителни предварителни отстъпки от Русия. Изявленията на Путин, Лавров и Песков подчертават какви могат да бъдат някои от тези желани изпреварващи отстъпки: намаляване на западната финансова и военна помощ за Украйна, признаване на незаконното анексиране на украинска територия от страна на Русия и ограничаване на НАТО в Европа. А и Кремъл също така запазва езика си по темата за преговорите неясен, вероятно за да убеди западните служители да започнат преговорни процеси, без ясно определение дали преговорите целят прекратяване на огъня, мирен процес или окончателно мирно споразумение.

Русия би имала полза от временно споразумение с Украйна и западните държави, което да създаде пауза във военните действия и да ѝ позволи да укрепи руските въоръжени сили за бъдещи военни операции в последващо преследване на максималистични цели в Украйна. Самият Путин обаче едва ли проявява интерес към дифинитивно прекратяване на огъня, а Кремъл продължава да поставя искания, които са равносилни на пълна капитулация на Запада, което предполага, че руският лидер продължава да се фокусира върху постигането на военна победа.

Западните лидери отхвърлиха усилията на Кремъл и потвърдиха подкрепата си за Украйна. Байдън и френският президент Еманюел Макрон на съвместна пресконференция на 1 декември потвърдиха ангажимента си да подкрепят Украйна във войната ѝ срещу Русия. Съвместната проява на Байдън и Макрон в подкрепа на Украйна и настояването на Шолц за пълно изтегляне на руските сили от Украйна показват, че Франция, Германия и САЩ не са готови да предложат на Русия значителни изпреварващи отстъпки в този момент. Байдън допълва, че "идеята, че Путин някога ще победи Украйна, е извън всякакво разбиране".

Има и голяма вероятност Путин да приложи такава военна тактика, с която с настъпването на зимата отново да предизвика нова бежанска вълна към Европа от украински граждани, именно с цел да упражни психологически натиск, така че западните съюзници да поискат форма на преговори.

Русия все още представлява заплаха за украинската енергийна мрежа и цивилното население, въпреки че украинските сили за противовъздушна отбрана успяват да свалят руски ракети и безпилотни самолети при сегашното ниво на способностите на украинската противовъздушна отбрана. Заместник-началникът на украинския Генерален щаб бригаден генерал Олексий Хромов заяви, че украинските сили за противовъздушна отбрана са свалили 72 % от 239 руски крилати ракети и 80 % от 80 ирански безпилотни летателни апарати Шахед-136, изстреляни през ноември.

Говорителят на командването на украинските военновъздушни сили Юрий Игнат също така отбеляза, че украинските и осигурените от Запада системи за противовъздушна отбрана "изчерпват" руските ракетни запаси и принуждават руснаците да компенсират намаляването на високоточните ракети, като използват като примамки инертни ракети Kh-55, предназначени единствено за пренасяне на ядрени бойни глави.

Малкият процент руски удари, които преминават през украинската противовъздушна отбрана, все пак имат значително въздействие върху украинската критична инфраструктура, като украинският президент Володимир Зеленски заяви, че последните удари са оставили шест милиона украинци без електричество в навечерието на зимата.

Русия вероятно ще продължи да атакува украинската критична инфраструктура поне докато руските оръжия могат да преминат през нея, за да постигнат ефект. Министерството на отбраната на Обединеното кралство оценява, че руската стратегия за унищожаване на критично важни цели (SODCIT) не е толкова ефективна, колкото би била в по-ранните етапи на войната, като се има предвид, че украинците успешно са мобилизирали обществото. ISW продължава да оценява, че е малко вероятно руските удари по критичната инфраструктура да сломят украинската воля.

Демилитаризирането на АЕЦ Запорожие без изтегляне на руските сили от по-широката западна Запорожка област няма да премахне или намали съществуващата заплаха за централата. Дори ако Русия изтегли своите сили и окупационна администрация от Енергодар, руските сили ще продължат да контролират околността и ще запазят способността си да нанасят удари по всички райони, по които могат да нанасят удари в момента, включително по самата АЕЦ. По-скоро, докато военната ситуация в Южна Украйна остане непроменена, Русия най-вероятно ще обвини украинските сили в нарушаване на условията на споразумението и ще използва тези обвинения, за да оправдае ремилитаризацията на АЕЦ-а.

Украинските сили направиха локални пробиви югозападно и северозападно от Кремина.

Руските сили продължиха да постигат минимален напредък в района на Бахмут и да провеждат настъпателни операции в района на град Авдиевка-Донецк.

Възможно е руските сили да изпитват затруднения с правилното разпределение и разгръщане на силите в тиловите райони в Южна Украйна поради украинските удари.

Лошата логистика, недисциплинираните мобилизирани и вътрешните протести продължават да пречат на Кремъл да постигне целите на частичната мобилизация.

Руският президент Владимир Путин продължава да се опитва да прикрива проекти за военно развитие в окупираните територии без очевидна причина.