На 24 април 1915: Арменският геноцид

Със започналите на 24 април 1915 г. арести на стотици арменски интелектуалци, предимно в столицата Цариград и тяхното избиване малко след това, се слага началото на първия етап от изтребването на арменското население. Впоследствие разпръснатите по света арменци започват да отбелязват 24 април като Ден на възпоменаване на паметта на жертвите на арменския геноцид.

При започването на Първата световна война в стремежа си да запази останките от отслабената Турска империя, младотурското правителство възприема политиката на пантюркизъм - създаване на огромна турска империя, която, простирайки се до Китай, би обединявала всички тюркоезични народи от Кавказ и Средна Азия. Планът предвижда турцизиране на всички национални малцинства. Арменското население се разглежда като основно препятствие при осъществяването на този план.

Макар че геноцидът е бил планиран още през 1911-1912 г., младотурците използват началото на Първата световна война като удобен повод за неговото осъществяване.

В навечерието на Първата световна война в Османската империя живеят повече от два милиона арменци. Около милион и половина от тях са избити в периода 1915-1923 г. Останалите са насилствено помохамеданчени или намират убежище в други страни.

Вторият етап от осъществяването на арменския геноцид е свързан с мобилизацията на близо 60 хиляди арменци в турската армия, които малко по-късно са обезоръжени и избити.

Третият етап на геноцида е белязан от убийствата на жени, деца и старци, от депортирането им към Сирийската пустиня. По време на депортацията стотици хиляди са избити от турски войници и полицаи или от кюрдски разбойнически банди, други измират от глад и болести по пътя. Хиляди жени и деца са насилени. Десетки хиляди са насилствено помохамеданчени.

Репресиите принуждават хиляди арменци да бягат. Те намират подслон в България и Франция.

Арменци от Пейо Яворов

Изгнаници клети, отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик,

дечица на майка робиня тревожна

и жертви на подвиг чутовно велик -

далеч от родина, в край чужди събрани,

изпити и бледни, в порутен бордей,

те пият, а тънат сърцата им в рани,

и пеят, тъй както през сълзи се пей.

Те пият... В пиянство щат лесно забрави

предишни неволи и днешни беди,

в кипящото вино щат спомен удави,

заспа ще дух болен в разбити гърди;

глава ще натегне, от нея тогава

изчезна ще майчин страдалчески лик

и няма да чуват, в пияна забрава,

за помощ синовна всегдашния клик.

Кат гонено стадо от някой звяр гладен,

разпръснати ей ги навсякъде веч -

тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,

върху им издигна за всякога меч;

оставили в кърви нещастна родина,

оставили в пламък и бащин си кът,

немили-недраги в далека чужбина,

един - в механата! - открит им е път.

Те пеят.. И дива е тяхната песен,

че рани разяждат ранени сърца,

че злоба ги дави в кипежа си бесен

и сълзи изстисква на бледни лица...

Че злъчка препълня сърца угнетени,

че огън в главите разсъдък суши,

че молния свети в очи накървени,

че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.

А зимната буря им сякаш приглася,

бучи и завива страхотно в нощта

и вихром подема, издига, разнася

бунтовната песен широко в света.

И все по-зловещо небето тъмнее,

и все по се мръщи студената нощ,

и все по-горещо дружината пее,

и буря приглася с нечувана мощ...

Те пият и пеят... Отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик,

дечица на майка робиня тревожна

и жертви на подвиг чутовно велик -

далеч от родина, и боси, и голи,

в край чужди събрани, в порутен бордей,

те пият - пиянство забравя неволи,

и пеят, тъй както през сълзи се пей.