Пияни съветски офицери едва не предизвикват ядрена война, награждават ги

Сергей БЕРЬОЗКИН

Не толкова отдавна, в средата на ноември 2021 г., руската телевизия се похвали със стрелба по сателити, представяйки този акт като "без анало гово(няно)" (заб:: творчески превод на редактора, в оригинала е "анало говнетное") постижение в космическите дела.

Но ми се струва, че и тук Русия изостава безнадеждно.

Според моите вече ненадеждни спомени, противосателитни ракети са създавани и тествани в Съединените щати от края на 50-те години. През септември 1985 г. бяха успешно завършени пълномащабните тестове на аерокосмическия комплекс, състоящ се от изтребител-прехващач F-15 и двустепенна ракета-носител на сателит убиец. За кратко време бяха създадени няколко образци на такова оръжие и няколко бази за евентуалното им разполагане. Една от тези бази можеше да бъде военновъздушната база на Фолклендските острови (ако някой си спомня, тя принадлежи на Великобритания, член на НАТО). Приблизително над тази точка на повърхността беше перигеят на орбитата на съветската сателитна система за предупреждение за ракети. Височината на перигея (най-близката до земята точка) на орбитата на спътниците на тази система в тези координати е около 200 км. Това направи възможно тихото унищожаване на тези устройства (поне 2 от 6) в сляпа и глуха зона поради пълната липса на комуникация, както радио, така и визуална, със съветските системи за наземно проследяване.

Разбира се, в резултат на това първото от унищожените устройства нямаше да може да комуникира в уговореното време. Което се е случвало неведнъж по различни причини. И това предизвика малко шум в наземните комплекси на територията на СССР. Започна трескав процес на анализ на ситуацията - проверка на състоянието на наземната система. А това е голямо количество различни видове оборудване, като: две компютърни системи, радарна станция и много други. Беше извършен спешен анализ на последната телеметрична информация от спътника, който не беше в контакт. Накратко, малко "пъргав". Повтарям още веднъж - невъзможността за започване на комуникационна сесия е доста често срещано събитие. Времето между отказите, както на сателитното, така и на наземното оборудване, беше кратко.

И все пак основната задача - наблюдението на ракетно опасна зона на територията на САЩ се изпълняваше от устройството, което все още се намираше на низходящата траектория на елиптичната орбита на системата за предупреждение за космическо ракетно нападение.

Това устройство обаче също неумолимо напуска комуникационната сесия. По това време следващият (вторият от вероятно унищожените) космически кораб трябва да се свърже.. Но по някаква причина той не може да изпрати сигнал от орбита.
И тук започва истинската суматоха. Защото от този момент нататък СИСТЕМАТА ЗА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА КОСМИЧЕСКА РАКЕТНА АТАКА Е СЛЯПА. От този момент нататък времето за предупреждение за изстрелване на междуконтинентални ракети на „вероятен“ противник се превръща от 25-30 минути (необходими за нанасяне на ответен ОТВЕТЕН удар) в 7-10 минути, осигурени от СИСТЕМАТА ЗА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ НАД ХОРИЗОНТА .

И точно от този момент „вероятният“ противник има почти 100% възможност да нанесе удар с цялата мощ на своята ракетно-ядрена група, без да се страхува от контраудар.

Въпреки това може да се „констаНтира“ (както казваше началник щаба на армията на СПРН /Система за предупреждение за ракетни нападения/ генерал Николай Константинович Сергеев (между другото, завършил „с отличие“ Калининската командна академия) че противникът не се е възползвал от тази възможност и благородно е дал време да се преработи тази система за космическо предупреждение в елиптична орбита в нова система със спътници в кръгова екваториална орбита, надвиснала над едно място на височина от 40 000 км. За което, отново бяха изтръгнати безброй народни пари от бюджета на вече умиращия Съветски съюз, а гореописаният стар наземен комплекс просто беше изгорен по график през 2005 г.... (на 9 май между другото !).
Най-тъжното в тази история: аз твърдо съм убеден, че е нямало да се появи нито един от военните ръководители и различни началници, които е трябвало незабавно да вземат решение и да докладват на висшите командни постове за екстремната ситуация. Това е резултат от система за ретрограден подбор на военния команден състав във Въоръжените сили на СССР. Непотизмът, семейните отношения и напълно безскрупулен протекционизъм станаха по това време основният източник на нарастване и актуализиране на командния състав на всички нива. По това време терминът „корупция” не се използваше, но точно това беше в зародиш.

И след няколко десетилетия на тази ретроградна селекция Русия получи цяла плеяда от „блестящи“ командири във военното дело и безброй орди бизнесмени в цивилната сфера. Сега послушните роби на Руската империя, винаги съгласни с „политиката на партията“, лапат с лъжици от „негативния ръст“ на стандарта на живот и редовните „победи“ на фронта на една луда война, отприщена от идиот офицер от КГБ.

Но първите звънци бяха отдавна.

Именно тогава, в края на септември 1983 г., се случи епохално „събитие” - предотвратяване на ядрена война, последвано, както обикновено, от наказание на невинните и награждаване на тези, които нямаха никаква роля.

И така, история първа.

Няколко седмици преди септемврийското „събитие“ извършвахме така наречените предупреждения за ракетна атака на един от трите комплекта оборудване на компютърния комплекс на Системата за предупреждение за ракетна атака в космоса. Годишна редовна работа. Няколко дни са смазвахме механизмите на механичното оборудване и забърсвахме контактите на клетките на електронните блокове с алкохол, тайно наливайки технически алкохол в лични флакони и колби. И в края на тези процедури, съгласно „пътната карта“, в един от блоковете на оборудването инсталирахме тестови блокове, симулиращи предаването на командния пункт, наред с други неща, на информация за масово/групово изстрелване на междуконтинентални балистични ракети от континенталната част на Съединените щати. Е, тестът е за „противника“. Проведохме този тест. Вървеше си сам. Няколко часа. И вече беше близо до завършване, но някой изтича в машинното помещение и извика: „Момчета, заместник-инженерът налива АЛКОХОЛ!“. Накратко, всички скочиха и хукнаха с контейнерите си. Тук свършва работната смяна. Пристигна нов боен състав (следващата бригада). И така, намирайки се в състояние на трудни преживявания, горките извеждат този комплект № 3 от режим „РР“ (рутинна работа) в боен режим „Резерв 2“. И симулаторните блокове стояха в този компютър и продължаваха да стоят. Старата смяна, в очакване на празника, се забрави в радостта си; а новата, разстроена, не си спомни.

Мина седмица. И дойде моментът, когато комплект №1, който работеше в режим „Лидер“, се повреди. И автоматично прекъсва връзката с командния пункт, на който предоставя обработена информация, и преминава в режим „Ремонт“. Комплект № 2 (който беше в „Резерва 1“) сега става „Водещ“. И нашият комплект №3 (със забравени блокове) от “Резерва 2” става “Резерва 1”...

Мина още една седмица или може би 10 дни (не помня) и нещо в комплекта „Водещи“ се счупи. И както обикновено се случва, описаният по-горе автоматичен преход. И „Нашият” резерв става „Водещ”. Той работи спокойно известно време, докато алгоритъмът се приближи до програмата, която издава „разузнавателна информация“ на командния пункт. И в този момент на огромните екрани на командния пункт се появява очертанието на земното кълбо и червени точки се отделят от него и бавно се движат нагоре... с надписът „ГРУПОВ СТАРТ“.

Тази информация, както се казва сега, автоматично отиде на по-висок команден пункт и се понесохме...
Шефовете и подчинените тичаха наоколо, сандалите тракаха и краката им се подкосяваха. Разни алгоритмични анализатори се почесаха по главите. И слава Богу, в една отделна глава на някакъв капитан на командния пункт на система за предупреждение за космическо ракетно нападение (името на скромния герой е потънало във вечността), се зароди идея, а след това и предложение - насилствена смяна на ролите на компютърният комплекс. Поставете комплекта „Лидер“ в „Резерв2“ и задайте „Резерв1“ на „Лидер“. Оперативният дежурен, изглежда подполковник Виктор Михайлович Колесниченко, дава команда за форсирана смяна на ролите на компютърния комплекс. И, о, ЧУДО! Надписът „ГРУПОВ СТАРТ“ и червените точки на летящите към нас ядрени противници, в СССР, бавно се изтриват от екраните на контролния панел.
Пръв (а впоследствие и главното официално действащо лице в този епохален акт) реагира началникът на дежурната смяна на бойната бригада на алгоритмистите подполковник Петров Станислав Евграфович. Гласът му се разнесе по високоговорителя: „Авария в хардуера. Фалшива тревога". И незабавно доклад в Солнечногорск до висшия армейски команден пункт по телефона: „Казват, извинете, направихме грешка. Изисква се анализ."

На следващата сутрин цялото "знание" на Системата за предупреждение дойде да чуе резултатите от „анализа“. Пристигна самият командващ войските за противоракетна и противокосмическа отбрана генерал-лейтенант Юрий Всеволодович Вотинцев. Бивш фронтовак. Човек честен и твърд в решенията си. Това, между другото, предопредели същността на „анализа“ на събитието, което предвещава апокалипсиса. Ако му бяха докладвали как е в действителност и каква е причината за ФАЛШИВАТА ТРЕВОГА, тогава... Мисля, че целият команден състав на поделението щеше да замине в пълен състав да командва в пясъците около езерото Балхаш.

Представяйки си с ужас възможните последствия, след провеждане на нощна мозъчна атака беше издадена присъда - причината за неуспеха по време на фалшивото откриване на групово изстрелване е слънчевият блясък, приет от орбиталния апарат, а след това и от компютъра, като групово стартиране.
Ами, тоест, едно желязо в космоса, летяло десет години в една и съща орбита, никога не е затворило очи срещу слънцето и ето ви!

Накратко, те убедиха Юрий Всеволодович. И той докладва на висшите власти точно така. И той го записа в мемоарите си в началото на 2000-те.

Американците са го чели. И наградиха подполковник Петров с някаква награда за спасяването на човечеството от ядрена катастрофа.

А заместник-техникът, който сипваше алкохол в колбите на малоумните офицери, дори не беше порицан.

Много години по-късно (през 2018 г.) отидох до военния лагер. Открих мястото, просто обрасло с бурени и затрупано с боклук и бутилки. А наблизо седяха „господа офицери“, които пиеха водка със семействата си. Разказах им какво сме построили някога тук. И добавих в края на разговора, че цялата тази беда с разрухата в техния град (а този военен град беше истинско сметище, а не прилично място за живеене) е свързана с това, че страната беше ограбена от "компанията" на Путин .

Братя и сестри! Едва успях!

Бях почти разкъсан от тези мирно пиещи "патриоти".

Минаха 20 години. И израсна поколение агресивни свине, слабоумни роби, които дори не забелязват в какви лайна живеят. Ето какво прави пропагандата с офицерите от руската армия.

Точно тези гниди отиват да убиват хора, където им наредят. Без никакви съмнения и размисли.

ТОВА Е ГОЛЯМ РУСКИ ПРОБЛЕМ.
И ВИНА...