Законът за миграция разклати правителството на Макрон във Франция

Френският президент Еманюел Макрон се сблъска с пукнатини в управляващия си алианс в сряда, след като парламентът прие по-строг закон за имиграцията, което го накара да намери начини да успокои членовете на левицата, цитирана от Ройтерс.

Законопроектът, компромис между центристката партия на президента и консервативната опозиция, илюстрира дясната промяна в политиката в голяма част от Европа, тъй като правителствата се опитват да ограничат възхода на крайната десница, като са по-строги по отношение на имиграцията.

Тя показа и трудностите за Макрон да управлява без парламентарно мнозинство, което той загуби на изборите през юни 2022 г., след като спечели втори президентски мандат.

Министърът на здравеопазването Орелиен Русо заяви пред вестник Le Monde, че ще подаде оставка в знак на протест срещу новия закон.

"За мен не е възможно да защитавам този текст", цитира Le Monde думите на Русо, бивш комунист.

По-строгите правила - включващи миграционни квоти, затрудняване на достъпа на децата на имигрантите до френско гражданство и забавяне на достъпа на мигрантите до социални помощи - бяха добавени към законопроекта, за да спечелят подкрепата на десните депутати за приемането му.

Законопроектът улеснява експулсирането на нелегални мигранти, като същевременно отслабва плановете за разхлабване на ограниченията по отношение на разрешенията за пребиваване на работници в сектори с недостиг на работна ръка.

Тези условия предизвикаха безпокойство сред по-ляво настроените депутати на Макрон и десетки от тях или се въздържаха, или дадоха отрицателен отговор при гласуването във вторник, а имаше съобщения за възможни оставки на министри.

Депутатът от Бретан Жан-Шарл Ларсонер заяви пред радио France Bleu, че напуска центристката група "Хоризонти", част от алианса на Макрон, като заяви, че законът нарушава "републиканските ценности".

"Мисля, че мнозинството за съжаление е разбито", каза той.

Дори председателят на долната камара на парламента Яел Браун-Пиве, която гласува в подкрепа на законопроекта, заяви пред телевизия BFM, че е "ужасно притеснена" от някои от неговите елементи, по-специално от забавянето на достъпа до социални помощи за мигранти с деца.

Бунтовниците в партията на Макрон могат да отслабят още повече позициите му в парламента и да усложнят остатъка от петгодишния му мандат.

Само шест месеца преди изборите за Европейски парламент, на които имиграцията ще бъде ключова, приемането на законопроекта може да даде тласък и на Марин льо Пен, която нарече преработения законопроект "голяма идеологическа победа" за своята крайнодясна партия.

Вечерта Макрон щеше да защити закона за миграцията в телевизионно интервю и вероятно също така щеше да се опита да продължи напред и да успокои своя лагер.

В реч по радио "Франс Интер" министър-председателят Елизабет Борн заяви, че законопроектът отговаря на тревогите на французите относно сигурността и имиграцията. Тя отхвърли думите за криза в лагера на Макрон.

"Свършихме си работата, искахме текст с полезни мерки, за които призоваваха нашите граждани", каза тя и добави "Сега да продължим напред".

Борн заяви, че правителството ще поиска от Конституционния съвет да преразгледа приетия законопроект. Това отваря възможността съветът да отмени някои от по-строгите мерки, ако ги сметне за противоконституционни.

Макрон спечели двата си президентски мандата през 2017 г. и 2022 г., след като избирателите се обединиха зад него, за да попречат на Льо Пен да спечели, а депутатите от левицата заявиха, че преработеният законопроект за миграцията е предателство към обещанията, дадени за отблъскване на десните идеи.

Според статистическата служба INSEE делът на имигрантите в населението на Франция непрекъснато нараства през десетилетията.

Броят на имигрантите - хора, които живеят във Франция, но са родени в чужбина - е 5 % през 1946 г., достига 7,4 % през 1975 г. и 8,5 % през 2010 г., за да достигне малко над 10 % от населението, или 2,5 млн. души, през 2022 г. Около една трета от тях са станали французи.

Други правителства в Европа също избраха по-строги политики по отношение на миграцията, а самият Европейски съюз постигна в сряда споразумение за промяна на правилата си за миграция и предоставяне на убежище, за да се опита да ограничи броя на пристигащите мигранти.

Пристигащите в ЕС мигранти са намалели спрямо пика от 2015 г., когато достигнаха над 1 млн. души, но постоянно се увеличават от най-ниското ниво през 2020 г. до 255 000 души през годината до ноември, като повече от половината от тях са преминали през Средиземно море от Африка в Италия или Малта.