След протестите в Сърбия: какво е звуково оръжие?

В събота стотици хиляди сърби излязоха на масов протест по улиците на Белград. Те казват, че полицията е използвала срещу тях звуково оръжие. На видеоклипове в социалните мрежи се вижда как в момент на мълчание в памет на жертвите от инцидента на гарата в Нови Сад протестиращите изведнъж се разпръсват в паника. Вътрешното министерство на Сърбия отрича използването на звуково оръжие, но не дава конкретно обяснение какво може да е предизвикало реакцията на протестиращите.

Какво представлява това акустично средство за атака и до какви последствия може да доведе при засегнатите?

Какво представляват звуковите оръжия?

Акустичните оръжия не са смъртоносни. Те изстрелват звукови вълни, които произвеждат изключително силен шум. За разлика от нормалните звукови вълни, които отслабват при отдалечаването си от точката на излъчване, акустичните сигнали от звуковите оръжия се чуват с пълна сила на разстояние от един километър. Това се дължи на факта, че тези вълни се изстрелват с голямо налягане.

Колкото по-голяма е близостта до това оръжие, толкова по-силни са болките, които то предизвика. Този вид оръжия могат да постигнат максимална сила на звука от 150-160 децибела. За сравнение: Шумът от мотора на реактивен самолет стига 130 децибела, нивото на звука при нормален разговор е около 60 децибела, а ревът на бебетата се движи между 80 и 100 децибела.

Различните хора имат различни усещания за прекомерната сила на звука, то зависи и от честотата на тона. Общо взето за нормално чуващите шумът става неприятен тогава, когато е по-силен от 90 или 100 децибела. Болезнената граница се достига при около 120 децибела.

Шум в ушите, отслабване на слуха, психични проблеми

При твърде силни шумове като тези от акустичните оръжия звуковите вълни атакуват тъпанчето с голямо налягане и могат да причинят увреждане. Обичайната инстинктивна реакция е да се затиснат ушите, поради което звуковите оръжия биват наричани и "акустични белезници" - в определен момент ръцете не могат да бъдат използвани за нищо друго.

Наред с болките в ушите, които започват да се усещат незабавно след достигането на сила от 120 децибела, могат да бъдат причинени и трайни вреди на слуха. Засягат се обаче не само ушите - могат да бъдат нанесени и психически поражения, тъй като изненаданите хора стават жертва на "неочаквано" нападение, срещу което не могат да се защитят.

Ако звуковата вълна връхлети хората с голям натиск, това може да има дори смъртоносни последствия: при изключително силен шум като от експлозия звуковите вълни могат да предизвикат разкъсване на белия дроб на хората, които са в непосредствена близост.

Шумовете като средство за водене на война

Силните шумове от векове се използват при воденето на войни. Така например коренното население на днешните Съединени щати е използвало бойни барабани, за да общува помежду си на голямо разстояние, както и да сплаши и обърка врага. По време на Втората световна война шумовете също са се използвали като психологическо оръжие: Военновъздушните сили на нацистите са обзавели своите бомбардировачи със сирени, издаващи силен звук при пикирането. Тогава предизвиквало още по-голяма паника сред атакуваните.

В наши дни звукови оръжия са били използвани по товарните кораби пред бреговете на Сомалия, за да бъдат прогонени пиратите. Полицията в Гърция е използвала такива оръжия през лятото на 2021 година срещу мигрантите, пристигащи незаконно от Турция. Акции с произвеждането на силен шум е провела и американската полиция при протестите по повод срещата на върха на Г-20 в Питсъбрг през 2009 година.

Има и подозрителни случаи, свързани с използването на звукови оръжия без осезаеми или със съвсем тихи шумове с голяма честота. През 2016 и 2017 година американски дипломати в Хавана се оплакват от здравословни проблеми като увреждане на слуха, световъртеж и безсъница. По американски данни някои служители на посолството дори имали сътресение на мозъка и загубили слуха си. Едно от възможните обяснения е атака с нов вид звуково оръжие.

По-късно сходни симптоми се проявяват и при американските дипломати в други градове като Виена и Берлин. Разследванията по т.нар. Хавански синдром не стигат до еднозначен извод. Смята се, че звукови оръжия по-скоро не са били използвани.

Автор: Карла Блайкер