Инфлацията в еврозоната достигна целта на ЕЦБ от 2% през юни

Инфлацията в еврозоната леко се е повишила през юни до 2.0% точно на нивото, което Европейската централна банка (ЕЦБ) определя като целево. Това потвърждава, че периодът на неконтролируемо покачване на цените е приключил. Данните, публикувани от Евростат, напълно съвпадат с очакванията на икономисти, анкетирани от агенция „Ройтерс“, предава News.bg.

Повишението от майската стойност от 1.9% е символично и се дължи на противоречиви фактори. Цените на енергията и индустриалните стоки продължават да оказват низходящ натиск, докато услугите поддържат инфлацията жива – с ръст от 3.3% през юни спрямо 3.2% през май. Само през юни секторът на услугите бележи увеличение от 0.7%, което подкрепя аргументите на „ястребите“ в ЕЦБ, че вътрешният инфлационен натиск остава устойчив.

Т.нар. основна инфлация, която изключва волатилните компоненти като храни и енергия, остава стабилна на ниво от 2.3%, в пълно съответствие с пазарните прогнози.

На този фон, ЕЦБ вече е понижила основните лихвени проценти с общо два процентни пункта през последната година, след като те достигнаха рекордни нива по време на борбата с инфлацията. Сега фокусът се измества към въпроса дали са необходими допълнителни облекчения на паричната политика, предвид слабото икономическо възстановяване.

Икономистите прогнозират още едно понижение на лихвите до 1.75% до края на годината. След това се очаква период на стабилност, преди евентуални нови вдигания в края на 2026 г.

Перспективите обаче се усложняват от ескалиращия търговски спор между Европейския съюз и администрацията на президента Доналд Тръмп в САЩ. Засега напрежението е охладило инфлационния натиск чрез спад в икономическото доверие, поскъпване на еврото и понижение на цените на енергията. Но ако търговските бариери се запазят, се очаква ответна реакция от страна на ЕС, което може да доведе до допълнителни инфлационни рискове чрез преструктуриране на глобалните вериги на доставки и повишаване на производствените разходи.

Допълнителен натиск върху цените се очаква и от структурни фактори като нуждата от значителни инвестиции в „зеления преход“ и застаряващото население в трудоспособна възраст. Според икономисти това ще създаде траен натиск върху инфлацията в средносрочен и дългосрочен план.

В този контекст инфлацията може отново да ускори темпото си не заради нарастващо потребителско търсене, а заради повишени структурни разходи, които ще бъдат поети от домакинствата и бизнеса в условията на все по-турбулентна глобална икономика.