Русия конфискува активи за 50 млрд. долара в рамките на нов икономически модел "Крепост"

През последните три години руските власти са конфискували активи на стойност около 50 милиарда долара, разкрива проучване, цитирано от Ройтерс, предава News.bg.

Данните подчертават сериозната трансформация на руската икономика към модел, известен като „Крепост Русия“, в контекста на продължаващата война в Украйна.

След началото на конфликта хиляди западни компании напуснаха руския пазар, като някои продадоха активите си, други ги предадоха на местни мениджъри, а част от тях просто ги изоставиха. В много случаи руската държава експроприира собствеността или я прехвърли на нови, често държавно контролирани, субекти.

Президентът Владимир Путин подписа няколко указа, които позволяват изземване на активи, притежавани от западни компании, в отговор на „незаконни действия“ от страна на Запада. Сред засегнатите са гиганти като германската Uniper и датската пивоварна Carlsberg.

Освен чуждестранни активи, големи руски компании също смениха собствеността си чрез различни правни механизми, включително аргументи за нужди от стратегически ресурси, борба с корупцията, съмнения относно процесите на приватизация или лошо управление.

Според данни на московската адвокатска кантора NSP („Некторов, Савелиев и партньори“), стойността на тази вълна от „национализация“ възлиза на 3,9 трилиона рубли за периода 2021-2024 г. Анализът е публикуван за пръв път от руския вестник Комерсант, който го определя като илюстрация на икономически модел тип „крепост“.

След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. мнозина вярваха, че Русия ще се интегрира в глобалната пазарна икономика. Но през 90-те години тази надежда бе подкопана от мащабна корупция, икономически трусове и растяща организирана престъпност.

В първите си години на власт Владимир Путин насърчаваше икономическата либерализация и допринесе за растежа на БВП от 200 милиарда долара през 1999 г. до 1,8 трилиона долара през 2008 г. Въпреки това, между 2008 и 2022 г., макар икономиката да нарасна до 2,3 трилиона долара, западните санкции оказаха сериозно влияние, особено след анексията на Крим.

Към 2024 г., според Международния валутен фонд, номиналният размер на руската икономика възлиза на 2,2 трилиона долара, значително по-малко от този на Китай, ЕС и САЩ.

Руските власти оправдават действията си с необходимостта от извънредни мерки за защита на икономиката от „опитите на Запада да я смаже“. Путин твърди, че напускането на западни компании е дало възможност на местните производители да заемат тяхното място и че санкциите са стимулирали развитието на вътрешния бизнес.

Въпреки това, икономиката във военно време, съсредоточена върху производството на оръжия и поддръжка на дългосрочен конфликт, засили влиянието на държавата и на правителствените кръгове за сметка на частния бизнес.

Наскоро руските прокурори поискаха конфискацията на мажоритарния дял на милиардера Константин Струков в златодобивната компания „Ужуралзолото“. Това е само един от многото случаи, в които частни активи преминават под държавен контрол.

Над 1000 международни компании, сред тях McDonald’s, Mercedes-Benz и други, напуснаха Русия от началото на войната през февруари 2022 г., оставяйки след себе си активи за десетки милиарди долари.