Учени работят по лечение, което може да предотврати Алцхаймер

Учени от Столичния университет в Токио съобщават за важен пробив в разбирането на ранните механизми, свързани с болестта на Алцхаймер. Нов анализ показва, че уврежданията в мозъка могат потенциално да бъдат предотвратени чрез премахване на малки, меки протеинови клъстери, които се образуват в самото начало на заболяването.

Алцхаймер традиционно се свързва с натрупването на твърди тау-фибрили – дълги и стабилни структури, които нарушават нормалната работа на невроните. Последните изследвания обаче идентифицират много по-ранен етап от процеса: образуването на миниатюрни протеинови агрегати с размери едва десетки нанометри. Именно тези структури – а не зрелите фибрили – изглеждат първоначалният биохимичен спусък на заболяването.

Екипът, ръководен от проф. Рей Курита, използва комбинация от рентгенови методи и флуоресцентна спектроскопия, за да изследва поведението и физикохимичните свойства на тези ранни протеинови форми. Учените установяват, че тези клъстери са значително по-меки и нестабилни от по-късните токсични структури. Това позволява те да бъдат селективно разтворени в лабораторни условия. Когато ранните агрегати изчезват, формирането на тау-фибрили практически не настъпва, което подсказва възможен път към превенция на патологичния процес.

Според авторите на проучването това откритие може да промени сегашната посока в разработването на лекарства. Повечето експериментални терапии са насочени към разрушаване или инхибиране на вече оформените фибрили, но резултатите от последните години показват ограничен успех в клиничните изпитвания. Новият подход би могъл да се фокусира върху ранните, обратими етапи на протеиново агрегиране – момент, в който интервенцията е по-лесна и вероятно по-ефективна.

Откритието се вписва в по-широката тенденция в невронауката да се търсят биомаркери и терапевтични мишени, които се появяват много преди клиничните симптоми. В световен мащаб повече от 30 милиона души живеят с болестта на Алцхаймер, а прогнозите сочат, че броят им може да се удвои до 2050 г. Затова ранната намеса е ключов приоритет за изследователите.

Учените подчертават, че предстоят допълнителни проучвания върху животински модели, както и потенциално развитие на молекули, които целенасочено могат да разтварят тези ранни протеинови клъстери. Ако резултатите се потвърдят, това би могло да отвори напълно нов терапевтичен път в борбата с едно от най-разпространените невродегенеративни заболявания.