Да заколим ли кокошката, или да я оставим да ни снася яйца?

Има огромна разлика между Кризисен оперативен план за неопределен период и Следкризисен дългосрочен план за възстановяване и развитие (за определен период).

Пандемията с коронавируса ни поставя пред един класически бюджетен въпрос: да заколим ли незабавно кокошката, за да си сготвим вкусен бульон, или да я оставим жива, за да продължи да ни снася яйца? Обратно казано, да разтворим ли държавната хазна и да я ометем докрай незабавно, за да „спасим“ всеки бизнес и всеки човек, или да „процеждаме“ по капки за най-нуждаещите се, като отложим вземането на решения за по-обилно наливане на средства на следващ етап? Тоест, сега ли е време да се прави антикризисен („антикоранавирус“) бюджет? Още повече че кризата е вече тук?

Признавам че не спадам към ентусиастите, които изискват на секундата „заколването на кокошката“, за да се спаси всеки бизнес и да се задоволи всеки гражданин. Причината ли? Много просто, никой от нас, простосмъртните, няма никаква представа колко време ще продължи пандемията с коронавируса, каква дълбочина ще обхване от обществото (като проценти: заболели – излекувани напълно – излекувани с леки дефекти – излекувани с тежки дефекти – починали). Моля, посочете ми един, който има представа за тези дялове и веднага с него ще седна да правя бюджет!

Очевидно е, че при такива условия е необходим кризисен оперативен план на всеки от нас, на всяко семейство, на всеки бизнес и също от държавата, но не само от нея! Продължителността на оперативния план ще бъде до достигането на етапа на отсъствие на новозаразени поне в срок от две седмици. Сега сме на етапа на „въвеждане“, следва етапа на „растеж“, после – етапа на „платото“ (съвсем не е щастлив и този етап), накрая – етапа на „спад“, а след него – етапа на отсъствие на новозаразени.

1. За отделния гражданин кризисният оперативен план ще бъде: да не излиза извън рамките на правилата на извънредното положение, спазвайки всички необходими предпазни мерки. Към това: разумно отнасяне към наличните и евентуално на спестените средства, запасяване с вода, храна и необходими лекарства при хронични заболявания за две седмици.
2. За всяко семейство кризисният оперативен план ще изисква: същото като на отделния гражданин, но с особено внимание към най-безценните хора в семейството – малките деца. Какво по-щедро време от това, в което могат да се прочетат забравени и нови книги, да се гледат интелигентни филми и да се слуша приятна музика?! И да се говори, говори и говори с най-близките хора?! Естествено, „финансовият център“ на семейството трябва да бюджетира така приходите и разходите, че да посрещне най-належащите нужди и то в условията (вероятно) на по-висока инфлация от прогнозната.
3. За собственика на определен бизнес това ще означава или да замрази всякаква активност (хотели, ресторанти, религиозни храмове, реклама и PR, пътнически транспорт, концерти и т.н.), или да намали своята производствено-търговска дейност поради намалено търсене, или да разшири своя бизнес (здравеопазване, фармация, хранително-вкусова промишленост, специализирана текстилна и шивашка промишленост, интернет-услуги и т.н.).
   1. При замразяване на икономическата активност се налагат очевидни необходимости: ограничаване на персонала и като численост, и като работно време на оставащите; пренасочване на някои кадри в други дейности – ремонти, охрана и т.н.; опазване на имуществото. Никой не може да каже кога и как ще се възстановят предишните финансови потоци в подобни предприятия, стоящи във „фризера“. Както хора умират, така ще се споминат и доста бизнеси. Рискът е елемент на пазарната икономика, нали? Няма как да бъдат компенсирани пропуснати печалби – това е елемент на обществения договор (само през кризата от 2007-2008 г. банкерите и няколко едри компании бяха щедро възнаградени с държавни помощи в САЩ и ЕС, но времената са се променили).
   2. При ограничаване на икономическата активност в дейности, свързани с извънредното положение, особено ако става дума за месеци, е необходим микро антикризисен план. В този случай държавата наистина може да помогне, но би било редно това да става при определени условия. Например, временно кризисно ограничаване на печалби до месечен доброволен таван (а защо не временно и без печалби?) и съотношения на заплати (например, минимална спрямо максимална заплата – 1:3, драги бизнесмени, забравете временно поне сега за доходи от порядъка 60 000 – 200 000 лв. месечно). Ще се наложи някои особени финансови услуги да разработят планове за спасение в условията на невъзможност за плащане по кредити или при много по-ниски възможности на клиентите.
4. За държавата кризисният оперативен план означава непредвидени и сложни нови дейности, които преди това не е планирала. От една страна, в зависимост от продължителността на кризата ще има спад и на БВП, и на приходите (значително и по линия на еврофондовете) в бюджета, ще се наложи да се премине към „диетичен режим“. От друга страна, вероятно ще скочи безработицата, ще се увеличи и броят на неработещите пенсионери; ще се завърнат от чужбина още наши сънародници, които са изгубили работата си там.
   1. При спад на БВП до 2% и при инфлация над 2% (сега вече тя е по-висока) вероятно преките и косвените приходи в бюджета ще намалеят. Не смея и да си мисля за по-високи отклонения от тези прогнози, въпреки че са възможни. Ще се наложи да се подпомагат по нов начин безработните (например, работил в София и купил апартамент на изплащане там, но притежаващ къща на село и 10 дка земеделска земя, е различно от младеж, работил в малък град и живеещ при родителите си, които са пенсионери с ниски доходи) и хората с доходи под жизнения минимум. Намеквам за ББД (Безусловен Базов Доход), ако се сещате, но в най-диетичен режим. Новото явление – рефлацията (рецесия и инфлация) ще наложи държавата да е доста оперативна. И тук му е мястото за хеликоптерните пари!
   2. Но в условията на криза държавата става и най-крупен потребител. Държавните здравни институции, държавните администрации и държавните предприятия не са само сгради и хора, работещи там; те са потребители на какво ли не – не само на лични предпазни маски и хигиенни средства, но и на електроенергия, парно, вода, храна и т.н. За всичко това ще трябва да се заплаща, естествено.
   3. Към средата на кризата и особено в края ѝ държавата ще трябва да се подготви да стане и работодател от последна инстанция: безработните, вместо да стоят у дома, ще поемат редица занемарени дейности, включително и прост труд. Спомнете си Кейнс и неговата „Обща теория на заетостта…, лихвата и парите“. Кейнс намира формулата за пълната заетост, а не търси начини за извличане на печалби! Държавата ще трябва да плаща заплати и осигуровки на всички заети лица под нейната егида.

На другия ден след приключването на кризата, държавата може да разработи и приеме следкризисен план за възстановяване и развитие, базирайки се на останалите средства от проскубаната и отслабнала кокошка, която все пак продължава да носи яйца.

И така, не приемам за проява на върховна политическа мъдрост, мистична проницателност и откровена загриженост точно в този момент да се изисква от парламент и правителство цялостен антикризисен план с точно разписани социални ангажименти. Ако това беше възможно, щяха да излязат с точни сметки и точно сега опозиционните партии, стратегическият съвет към президентство, въодушевени „десни“ и „леви“ икономисти и т.н. Не могат, понеже не знаят до кога и колко дълбока ще бъде кризата с коронавируса у нас и по света. Затова е най-добре засега да оставим на мира кокошката. А и правителството. Засега! Пак ще подчертая, има огромна разлика между кризисен оперативен план за неопределен период и следкризисен план за възстановяване и развитие за определен период (той ще зависи от това, колко яйца може да снася още кокошката).

А това не пречи междувременно да се работи тихо и кротко по План Б и даже План В за кризата. Иначе защо в парламента и в партиите си получавате такива тлъсти заплати? Направете „Визия за България след кризата“, интересно ще е. И между другото, дайте дефиниция на „обосновано високи цени“ и на „необосновано високи цени“. Така ще може да се прославите с Нобелова награда по икономика.

Автор: Проф. Боян Дуранкев

Източник: в. "Труд"