Търсят произхода на бубонната чума в мащабно изследване

Eкип от международни учени изследва стотици съвременни и древни геномни последователности в опит да разбере по-добре произхода и разпространението на бубонната чума, съобщи електронното издание Юрикалърт.

Твърди се, че това е най-големият подобен анализ, правен досега, пише БТА. В мащабното изследване участват експерти от канадския университет "Макмастър" в Хамилтън, Онтарио, както и от висшите училища в Сидни и Мелбърн.

За произхода, еволюцията и разпространението на чумата се знае малко, въпреки огромният напредък в ДНК технологиите и изследванията.

Заразата е отговорна за двете най-големи и смъртоносни пандемии в човешката история. Смята се, че броят на жертвите ѝ в цял свят е 50 милиона души. Тя убива до 60% от населението само на Европа.

Избухването и затихването на тези епидемии, причините, поради които някои от тях изчезват, а други продължават с години, объркват учените.

Изследователи от университета "Макмастър" анализират в статията в изданието "Къмюникейшън байолъджи" подробни данни, свързани с изключително сложната история на Yersinia pestis - бактерията, която причинява чумата.

Работата им включва анализ на повече от 600 геномни последователности от цял свят, които обхващат първата поява на чумата при хората преди 5000 години - тази по време на управлението на император Юстиниан, средновековната Черна смърт и настоящата (или третата) пандемия, започнала в началото на 20-и век.

"Чумата е била най-голямата пандемия и е довела до най-голямата смъртност в човешката история. Кога се е появила и от какъв носител може да хвърли светлина върху това откъде е дошла, защо непрекъснато е избухвала в продължение на стотици години и е изчезвала на някои места, но продължава да съществува. И в крайна сметка, защо е убила толкова много хора", казва еволюционният генетик Хендрик Пойнар, директор на Центъра за древна ДНК към университета "Макмастър".

Специалистите изследват геноми от щамове с разпространение в целия свят и на различна възраст. Те установяват, че Y. pestis има нестабилен молекулярен часовник. Това прави особено сложно установяването на скоростта, с която мутациите се натрупват в генома с течение на времето, което се използва за изчисляване на датите на поява.

Тъй като тази бактерия еволюира с много бавни темпове, почти е невъзможно да се определи къде точно е възникнала.

Хора и гризачи са пренесли патогена по целия свят по време на пътувания и търговия, което му е позволило да се разпространи по-бързо, отколкото еволюира геномът му. Геномните последователности, открити в Русия, Испания, Англия, Италия и Турция, въпреки че са разделени от години, са идентични и това създава огромни предизвикателства при определянето на пътя на предаване.

За да се справят с този проблем, изследователите разработват нов метод за разграничаване на специфични популации на Y. pestis, който позволява да идентифицират и датират пет популации в историята. Сред тях са най-известните древни пандемични линии, които според настоящите оценки са се появили десетилетия или дори векове преди пандемията да бъде исторически документирана в Европа.

"Не може да се смята, че чумата е само една бактерия", обяснява Пойнар. "Контекстът е от огромно значение, което се вижда от нашите данни и анализи".

За правилното разбиране на пандемиите от нашето минало, настояще и бъдеще историческият, екологичният, социалният и културният контекст са еднакво важни.

Според него само генетичните данни не са достатъчни за установяване на времето и разпространението на краткосрочните пандемии от чума, което има значение за бъдещи изследвания, свързани с минали масово разпространени зарази и развитието на текущи като COVID-19.