Учени предупреждават: Диетите с високо съдържание на протеини са опасни!

Изследователи от Медицинския факултет на Университета в Питсбърг откриха биологичен механизъм, чрез който високопротеиновите диети повишават риска от атеросклероза. Резултатите са публикувани в Nature Metabolism.

Проучването, което съчетава малки опити с хора с експерименти с мишки, показва, че консумацията на над 22% от хранителните калории от белтъчини може да доведе до повишено активиране на имунните клетки, които играят роля в образуването на атеросклеротични плаки, което повишава риска от заболяването. Освен това учените показват, че една аминокиселина - левцинът - изглежда има непропорционално голяма роля в задвижването на патологичните пътища, свързани с атеросклерозата или втвърдените артерии.

"Нашето проучване показва, че увеличаването на приема на протеини в търсене на по-добро метаболитно здраве не е панацея. Може да нанесете реални вреди на артериите си," казва старшият и съавтор Бабак Разани, д-р по медицина, професор по кардиология в Питсбърг. "Нашата надежда е, че това изследване ще даде началото на разговор за начините за модифициране на диетите по прецизен начин, който може да повлияе на функциите на организма на молекулярно ниво и да намали рисковете от заболявания."

Според проучване на средната американска диета през последното десетилетие американците обикновено консумират много протеини, предимно от животински източници. Освен това почти една четвърт от населението получава над 22% от всички дневни калории само от протеини.

Тази тенденция вероятно е обусловена от популярната идея, че хранителните протеини са от съществено значение за здравословния начин на живот, казва Разани. Но неговите и други групи са показали, че прекаленото разчитане на протеини може да не е толкова добро нещо за здравето в дългосрочен план.

Изследването

След изследванията им през 2020 г., в които лабораторията на Разани за първи път показва, че излишъкът от диетични протеини увеличава риска от атеросклероза при мишки, следващото му изследване в сътрудничество с д-р Бетина Митендорфер, експерт по метаболизъм в Университета на Мисури, Колумбия, се задълбочава в потенциалния механизъм и значението му за човешкия организъм.

За да стигне до отговора, лабораторията на Разани, ръководена от първите автори д-р Сяню Джан и д-р Дивия Капур, се обединява с групата на Митендорфер, за да съчетаят опита си в клетъчната биология и метаболизма и да проведат серия от експерименти с различни модели - от клетки до мишки и хора.

"В нашите механистични изследвания показахме, че аминокиселините, които всъщност са градивните елементи на протеина, могат да предизвикат заболяване чрез специфични сигнални механизми, а след това да променят и метаболизма на тези клетки," каза Митендорфер. "Например малките имунни клетки в кръвоносните съдове, наречени макрофаги, могат да предизвикат развитието на атеросклероза."

Въз основа на първоначални експерименти със здрави хора за определяне на времевата линия на активиране на имунните клетки след прием на обогатена с протеини храна, изследователите симулират подобни условия при мишки и при човешки макрофаги - имунни клетки, за които е доказано, че са особено чувствителни към аминокиселини, получени от протеини.

От къде набавяме протеините си?

Тяхната работа показа, че консумацията на повече от 22% от дневните хранителни калории чрез протеини може да повлияе негативно на макрофагите, които отговарят за изчистването на клетъчните остатъци, което води до натрупване на "гробище" от тези клетки в стените на съдовете и влошаване на атеросклеротичните плаки в течение на времето. Интересно е, че анализът на циркулиращите аминокиселини показва, че левцинът - аминокиселина, обогатена в храни от животински произход като говеждо месо, яйца и мляко - е основно отговорен за анормалното активиране на макрофагите и риска от атеросклероза, което предполага потенциална възможност за по-нататъшни изследвания на персонализираното модифициране на диетата или "прецизното" хранене.

Разани внимателно отбелязва, че все още има много въпроси, на които трябва да се отговори, най-вече: Какво се случва, когато човек консумира между 15% от дневните калории от протеини, както се препоръчва от Министерството на земеделието на САЩ, и 22 % от дневните калории от протеини; и дали има "златна среда" за максимизиране на ползите от протеините - като натрупване на мускулна маса - като същевременно се избягва стартирането на молекулярна каскада от вредни събития, водещи до сърдечно-съдови заболявания.

Откритията са от особено значение в болничните заведения, където диетолозите често препоръчват богати на протеини храни за най-болните пациенти, за да се запази мускулната маса и сила.

"Може би сляпото увеличаване на белтъчното натоварване е погрешно," каза Разани. "Вместо това е важно да се разглежда диетата като цяло и да се предлагат балансирани ястия, които няма да влошат по невнимание сърдечносъдовите състояния, особено при хора с риск от сърдечни заболявания и нарушения в работата на съдовете."

Разани също така отбелязва, че тези открития предполагат, че разликите в нивата на левцин между хранителните режими, обогатени с растителни и животински протеини, могат да обяснят разликите в ефекта им върху сърдечносъдовото и метаболитното здраве. "Потенциалът на този тип механистични изследвания за информиране на бъдещите насоки за хранене е доста вълнуващ," каза той.