Пълен абсурд или как колите окончателно се превръщат в таблети на колела

Автомобилният свят е обзет от Метавселената – този "колективен дигитален хаос" с размити граници, където всичко е виртуално, но твърди, че е реално. Според последните тенденции, именно тази триизмерна виртуална среда, подкрепена от виртуална реалност (VR), добавена реалност (AR) и изкуствен интелект (AI), движи бъдещето на индустрията. Дали обаче това е истинска революция или просто поредната скъпа играчка за маркетинг отделите?

Проектиране на хартия (или по-скоро на пиксели)

Разбира се, индустрията тръпне от радост, че може да "спести ценно време и пари" чрез преминаване към дигитални близнаци и виртуални прототипи. Вече не се налага да чакаме физически модел, за да видим дали аеродинамиката е добра – всичко се случва в симулация. BMW дори се хвали с виртуални близнаци на заводи, които контролират и оптимизират процесите.

Звучи ефективно, нали? Но нека си го кажем: колата е физически продукт. Тя трябва да се държи на пътя, да издържа на удари, да мирише на кожа и метал. Замяната на осезаемото инженерство с пикселни симулации може и да е бързо, но колко дълго ще продължи, докато не започнем да виждаме модели, които са оптимизирани за виртуалната реалност, а не за реалното пътно платно? Истинската иновация винаги е била в сплавта от виртуално и физическо тестване, не в тоталното заместване на второто.

Клиентът: от шоурума до дивана

Втората "велика революция" идва във връзката клиент-производител. Виртуални автосалони, тестови шофирания във VR и 3D конфигуратори позволяват на потенциалния купувач да "кара" нов модел от уюта на собствения си дом. Компании като Nissan и Fiat вече са влезли в Meta и Roblox.

Всичко това е много удобно, но докъде води? Колко от нас биха купили жилище или дори нов телевизор, без да го видят и пипнат в реалния свят? Тест драйвът е емоция – звукът на двигателя, усещането за пътя, прецизността на волана. Никой VR шлем не може да пресъздаде тази автентична връзка човек-машина. Превръщайки процеса в игра на аватар с виртуални автомобили, ние рискуваме да превърнем покупката на автомобил в поредното безлично дигитално кликване, лишено от страст и личен опит.

Колата като конзола за игри

Най-абсурдната част е идеята, че самите превозни средства навлизат в метавселената. Свързаните системи и автономното шофиране проправяли път за VR преживявания вътре в колата. Стартъпи като Holoride вече работят с Audi, за да забавляват пътниците с VR игри, които се адаптират към движението на автомобила.

Истинският въпрос е: защо? Автомобилът е средство за транспорт и свобода. Ако го превърнем в подвижна зала за игри, пълна със слушалки и шлемове, не губим ли смисъла на пътуването? Вместо да се наслаждаваме на гледката, пътниците ще зяпат пиксели. Дори в ерата на автономното шофиране, това звучи по-скоро като бягство от реалността, отколкото като иновация.

Използването на метавселената за обучение на техници е полезно, но не трябва да се заблуждаваме. Цялата тази виртуална еуфория, подкрепена от 5G и Internet изглежда като опит да се придаде блясък на една индустрия, която трябва да се фокусира върху истинските проблеми – безопасност, ефективност на горивото (или батериите) и достъпност.

Метавселената може да е ценен инструмент, но автомобилизмът, който познаваме и обичаме, е твърде реален, за да бъде изцяло заменен от един цифров блян. Нека не забравяме, че в крайна сметка колата трябва да се движи по асфалт, а не само по пиксели.