Citroёn BX

Собствениците на Citroёn винаги са имали по-особено отношение към колите си. За тях те са не просто транспортни средства, а част от стремежа към един по различен стил на живот, ключовата дума в който е "екстравагантост". Ето защо на 23 Септември 1982 г., когато на Парижкия автосалон дебютира поредното чудо на френската компания, привържениците на марката си отдъхнаха. Новият BX беше Citroёn в най-пълния смисъл на думата. Галите бяха успели да изведат модерния през 70-те години ъгловат дизайн до немислими висоти, работата на Bertone, чието дело беше външността на хечбека, надминаваше всички очаквания. Марчело Гандини бе успял да развие идеята за комбинирането на плоски повърхности до степен, каквато нито един конкурент не би могъл да надмине.

Ръбестият дизайн, който се оказа толкова своеобразен, че практически не остаря, бе само обвивката на една наистина ултрамодерна машина. В нея инженерите на Citroёn бяха вложили всичко от себе си и бяха дали пълна свобода на фантазията си, за да създадат "колата на бъдещето, която може да се купи днес". Именно дизайнът обаче се оказа обект на внимание от много конкуренти заради необичайно широкото за онези години приложение на пластмаси в

каросерията

Предният капак, броните, вратата на багажника и още куп детайли по купето на ВХ бяха изработени от композитни материали, което се среща изключително рядко в сериен автомобил дори днес. Революционната външност и техническата екстравагантност позволиха на Citroёn BX да се задържи рекордните 12 години на конвейерите. Основен аргумент за стабилните продажби беше шестгодишната гаранция против ръжда, стара болежка на френската марка, просторният багажник и - разбира се - удивително комфортната и плавна возия, постигана с помощта на легендарното хидропневматично окачване.

Десет години след края на производството ВХ все още има с какво да впечатли феновете на марката и купувачите с по-скромни възможности. По своему елегантното франсе все още се отличава от сивата маса "еднокласници" с оригиналната си конструкция и дизайн, а цените на употребяваните екземпляри са направо смехотворни. Въпреки това, от съвременна гледна точка ВХ си остава автомобил отпреди две поколения. Макар и класи над останалите през 80-те по отношение на ергономия и дизайн, хечбекът решително няма да се понрави с ограничената видимост напред (заради единичната чистачка) и назад (заради огромните задни стойки) и ултрамодерното, но нефункционално арматурно табло, промемено едва през 1986 г. Тежки дилеми за избора поставя и качеството на изработката в иначе просторния и комфортен

салон

През почти цялата си кериера Citroёn BX бе критикуван заради постоянните дефекти, причинени от неконвенционалните технически решения в конструкцията. Нуждата от задължителен квалифициран сервиз за поддръжката и ремонта на някои възли и агрегати бе друг от тежките минуси на франсето. За сметка на това купувачът може да избира от гигантско количество разновидности и модификации, чийто брой в някои моделни години достига 22. Гамата на предлаганите

двигатели

е изключително богата и прави избора доста труден. Ако се вгледа човек обаче, ще установи, че монтираните на ВХ агрегати са общо едва четири - с ходов обем 1.4, 1.6, 1.8 и 1.9 литра, независимо дали са бензинови или дизелови. Кубатурата е еднаква, различават се само по мощностните си характеристики, газоразпределителния механизъм и вида на горивото.

Богата гама предоставя мотори за всеки вкус и нужди. Най-подходящи за габаритите и теглото на ВХ все пак си остават бензиновите двигатели с обем над 1.6 литра. Най-малкият агрегат се справя трудно с каросерията на автомобила, а мощните спортни модификации не са за всеки джоб заради високия разход на гориво и сложното обслужване. Мнозина хвалят дизеловите алтернативи и имат право. Атмосферният вариант с неговите 64 коня обаче ще допадне само на спокойни водачи, докато турбоверсията осигурява почти "бензинови" характеристики.

Дефектите по силовата част не са много. Моторите на PSA са известни с издръжливостта си. Фактор за много проблеми обаче се явява възрастта. Най-"новите" ВХ са слезли от поточната линия преди повече от 10 години. Затова при покупка трабва да се проверят двигателят и скоростната кутия за течове на масло - повечето уплътнения вече са се втвърдили и пропускат. Според статистиките сериозни грижи създават и течовете от охладителната система, които често водят до прегоряла гарнитурата на цилиндровата глава. В близо 27% от повредите се касае за "изгърмяла" водната помпа, а в около 23 - за блокирал термостат.

Звучи невероятно, но при полагане на необходимите грижи сложното хидропневматично

окачване

почти не създава проблеми. Достатъчна е профилактика и използване на оригинални консумативи - например специалното зелено масло LHM.

Много повече главоболия крие

електрическата инсталация

на BX - всеки четвърти автомобил от този модел страда от подобни дефекти. Главен виновник обекновено е алтернаторът с 58.5 %, следван от електромотора на запалването с 34 % от всички аварии. Кородират клеми по цялата инсталация, което често блокира нормалната работа на почти всички възли.

Спирачната система

на Citroёn BХ също не се отличава с особена стабилност. Повишеното износване на спирачните дискове и накладките надмишава многократно средните стойности на проверените автомобили. Неравномерно действащата ръчна спирачка може при това положение да се счита като козметичен дефект. Ако при рязко сменяне на посоката на колата се чуе подозрително притракване, по всяка вероятност причината е в износените ябълковидни болтове или щанги на кормилното управление. Внимание заслужават също каретата на полуоските и състоянието на задните маншони.

Техническата сложност и екстравагантност правят ВХ твърде компромисен избор за масовия автомобилист. Възрастта на модела пък добавя още повече въпросителни. За маниаци на тема Citroёn обаче, това надали има значение.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]