Nissan Prairie

Вече две десетилетия европейци и американци спорят чий е първият миниван в света. Разликата от няколко месеца между дебютите на Renault Espace и Chrysler Voyager не дава мира на автомобилните хроникьори, а пазарният фурор, който тези многофункционални возила предизвикаха, само изостря апетита за авторство от двете страни на Атлантика.

Японците вероятно никога няма да разберат тези спорове. Поне два модела от Страната на изгряващото слънце се радват на добър прием на тамошния пазар още през 1982-ра, две години преди някой в Европа или Америка да оцени потенциала на еднообенмиците. Ако идеята за моноспейса все пак е европейска (вж стр. 13), то активите от приложението и на практика със сигурност трябва да приберат японците. Днес минивановете съществуват във всякакви форми и разновидности, но именно Mitsubishi Chariot и Nissan Prairie полагат основите на днешната концепция за оптималното оползотворяване на минимални габарити.

Днес нито един от тези два пионера на така популярния клас не съществува с първоначалното си название. Chariot положи основите на Space-сериите на Mitsubishi, а Prairie се подвизава под името Liberty и дори не се предлага в Европа, за да отвори място за съвместните продукти на Nissan и Renault. Всъщност за изключването му от моделната гама на японците през 1995 г. вероятно има и други основателни причини. За разлика от Chariot/Space Runner, Prairie никога не постига кой знае какви продажби на Стария континент. Без да има логично обяснение за това, второто поколение на модела, дебютирало през 1988 г., така и не успя да се пребори с нароилите се конкуренти в класа, макар да не отстъпваше на почти никой от тях по качествата си.

Nissan Prairie не се продава официално в Европа вече девета година, но това съвсем не бива да го изключва от сметките на практичните купувачи. Заради слабата популярност на модела употребяваните екземпляри са доста по-евтини от преките кокнуренти, а по надеждност и експлоатационни характеристики той остава истински Nissan - непретенциозен и малко сив, но здрав и изключително функционален. Макар и конструиран в края на 80-те, заради липсата на дизайнерски изхвърляния Prairie все още изглежда напълно приемливо.

Каросерията

се отличава с отлична устойчивост на усукване и разполага с качествено лаково покритие. Корозията се явява проблем само при най-старите коли, по които не е изключено да се появи ръжда по веждите на задните калници и петата врата, подложена на постоянни атаки от уличната мръсотия. За разлика от първото поколение, Prairie М11, както е фабричният индекс на модела, не може да се похвали с толкова оригинално

купе

без средна колонка между предните и задните плъзгащи се врати, но въпреки това лекотата на достъп до салона и просторът в него впечатляват. Конструкцията на Prairie и Primera са сходни в много отношения, което предопределя и съпоставимо качество на изработката.Стегнатият и по японски лаконичен интериор на най-възрастните ванове обаче понякога дразни с поскърцващото арматурно табло и потропващите механизми на плъзгащите се врати. Иначе шумоизолацията е на много високо ниво, за което неоценима помощ оказва и отличната обтекаемост на автомобила - коефецентът на въздушно съпротивлание е едва 0.31.

Оборудването

както винаги зависи много от модификацията, но повечето "прерийни" Nissan-и разполагат с много богат пакет от глезотии - пълен електрически пакет, ABS, еърбег и т.н. Нерядко японският миниван е екипиран по поръчка и с климатик.

Второто поколение на Prairie се екипира само с два бензинови

двигателя

с ходов обем 2.0 и 2.4 литра и мощност съответно 98 и 133 к.с. Може би точно свитата гама коства на модела слабата популярност. Добре известно е, че в този клас дизелът се харчи отлично. При наличието на прекрасен агрегат от палетата на Primera решението на японците да не го използват изненадва. По надеждността си двата мотора на Prairie са напълно съпоставими, но уравновесеният "характер" и устойчивост на температурни натоварвания големият като че ли има предимство.

Сериозните повреди по двигателите са по-скоро куриоз. За сметка на това течовете на масло от гарнитурата на капака на клапаните трябва да се приемат за даденост. Не е зле да се следи за изправността на температурния датчик на радиатора, който се поврежда сравнително често и може да докара главоболия. Повечето механици се оплакват от слабата ремонтопригодност на периферните агрегати. Заради особеностите на конструкцията достъпът до моторния отсек е затруднен и понякога се налага трудоемко разглобяване или дори демонтиране на двигателя и скоростната кутия (петстепенен автомат или четиридиапазонен автоматик, еднакво безпроблемни).
Въпреки височината на каросерията от 160 см на пътя Nissan Prairie се държи като лек автомобил.

Окачването

е достатъчно меко и приятно "гаси" неравностите. Напълно независимо е както отпред, така и отзад - съответно МакФерсон и надлъжни носачи и торсиони. При Prairie М11 липсват стабилизатори на напречната устойчивост, заради което с течение на времето мостовете леко се "разкрачват". Много от компонентите на ходовата част са напълно еднакви с тези на Nissan Primera (1990-1995), което елиминира трудностите с намирането на резервни части за толкова рядко срещан модел и улеснява поддръжката.Кандидат-купувачът не бива да се притеснява и от вариантите с четири задвижващи колела. Системата е разработка на Nissan, нарича се Etesa и използва обичайната за подобни возила вискомуфа, разпределяща въртящия момент между предния и задния мост в случай на нужда. Тя позволява съвсем нелоша проходимост за такъв автомобил, но в ежедневието помага най-вече при влошени пътни условия.

Електрическата инсталация

крие много малко неприятни изненади, които обикновено са продукт на времето - клеясали клеми в моторния отсек, амортизирани кабели на свещите и все такива лесно отстраними дефекти. Заради богатото оборудване животът на акумулаторите на най-луксозните модификации привършва по-скоро от очакваното, но като цяло електрическата система е образцова по японски.

В повечето случаи купувачите пренебрегват незаслужено употребяваните Prairie. Миниванът на Nissan притежава отлични качества и само слабата му разпространеност по улиците плаши мераклиите за многофункционален, но достъпен автомобил. Цените в тази категория са завишени вследствие все по-широкото търсене, а Prairie предлага много повече, отколкото предполага популярността му.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]