"Купeте Volvo. Приличат на кашон, но са добри". Такава честна реклама предлага героят на Дъдли Муур във филма "Луди хора". Всъщност цели тридесет години по-рано друг Муур - Роджър, показва шведската марка в съвсем различно амплоа. През 1961 г. Volvo представя първото в историята си спортно купе. Р1800 няма абсолютно нищо общо с ръбатите си роднини и почти веднага се превръща в класика.
През 1986 г. скандинавците опитаха да повторят някогашния успех. Тогава на американския пазар дебютира 480, чиято главна задача бе да укрепи позициите на Volvo като направи марката привлекателна не само за баби и домакини с пет деца. Всичко в този автомобил бе ново - като се започне с шантавата каросерия, мелез между купе и комби, и се стигне до табуто "предно предаване". Уви, янките определено не харесаха експеримента. Тоталният провал в Америка обаче се превърна в добра новина за европейците, защото през есента на следващата 1987-а 480 пристигна на Стария континент.
Шведското купе така и не се превърна в бестселър, а и класическия статут на предшественика Р1800 остана химера. За сметка на това 480 положи нов крайъгълен камък в развитието на Volvo и се оказа първият от цяла нова генерация модели, които изпратиха в миналото старите ковчези на марката. Любителите на автомобилния индивидуализъм пък се сдобиха с още един вариант за сполучлива покупка, съчетаваща екзотика с високо качество. Е, по последния параметър 480 не може да се мери с останалата продукция на шведите - все пак се произвежда в Холандия. Въпреки това обаче спортното купе притежава достатъчно плюсове, за да му се обърне внимание. Особено на фона на цените на употребяваните екземпляри, които са сред най-ниските в класа...
За осем години Volvo успява да продаде малко повече от 80 000 480-ки. Слабата популярност на модела се обяснява най-вече с навлизането в непозната за производителя територия и най-вече стряскащия на пръв поглед дизайн на
каросерията
Тя сякаш е съставена от предница на спортен автомобил и задна част от класически универсал. Независимо, че се изработва извън Швеция обаче, скандинавският произход на купето веднага се познава. Антикорозионната защита на ламарините е безупречна дори при най-възрастните екземпляри. За жалост, личи и холаднската сглобка. В произведените през 1987 и 1988 г. коли често скърцат уплътнителите на вратите, а до 1993-та някои пластмасови елементи дразнят окото и слуха. Троши се цветната декорация по контура на долната част на задното стъкло, вибрира тапицерията на вратите, таблото резонира неприятно...
Иначе пръстът на шведските инженери се познава веднага по безупречната ергономия и масивните пропорции на арматурата. Разбира се, 480 все пак се класифицира като купе и удобството за пътниците на задните седалки е паднало в жертва на дизайна.
Салонът
предлага достатъчно комфорт единствено за водача и пътника до него. Ограничената функционалност се компенсира от богатото серийно оборудване, което е традиция за шведската марка.
Пазарната ниша на компактните спортни купета е доста по-свита от останалите класове и това прави конкуренцията оспорвана. Една от предпоставките за слабата поплулярност на 480 е ограниченият избор от
двигатели
Преките съперници на шведа - доколкото такива съществуват - предлагат по-богата гама от по-мощни двигатели, докато Volvo-то се екипира с общо два агрегата, доставяни при това от Renault. Те са 1.7- (95, 102, 106 или 109 к.с. в зависимост от катализатора) и 2.0-литров (110 к.с.). В модификацията Turbo малкият мотор се екипира с компресор, благодарение на който мощността нараства на 120 к.с. Именно този агрегат пасва най-пълно на концепцията на модела, но пък е и най-капризен. Амортизира се доста по-интезивно и бързо от останалите двигатели. Недостатъците на френската продукция обаче не подминават и тях. Особено податливи на дефекти са колите от първите две години на производството. Заради недостатъци на металообработката много коли с 1 700-кубиков мотор от този период показват сериозни дефекти, като принуждава Volvo да вземе мерки през лятото на 1989-а. Характерен недостатък на френските двигатели е слабата устойчивост на продължително натоварване, което обикновено става причина за пробиви в охладителната система.
В най-лошия случай се стига до прегряване и "заминала" гарнитура на главата. Сравнително често срещан дефект са неустойчивите празни обороти, които могат да се дължат на запушен инжекцион, но също така и на повреда на термичния датчик. Френско наследство са и проблемите със запалителната система - корозирали клеми, повреди на горивната помпа и генератора. Това са само част от дефектите, които мъчат
електрическата инсталация
При покупка задължително трябва да се изпробват всички нейни функции, за предпочитане колкото може повече накуп. Така ще отпадне съмнението за проблеми с централния електронен блок, командващ всички електрически системи на колата. Цената му е космическа. На фона на този потенциален проблем неточните показания на датчика на горивото изглеждат бял кахър.
Трябва да се признае, че за първи опит в предното предаване шведите са се справили отлично. Както всеки друг автомобил с такава схема на задвижване обаче, ходовата част има своите недостатъци. Проверка на състоянието на каретата и полуоските може да спести на бъдещия собственик доста средства. Volvo 480 не се кара от пенсионери, което се отразява на силовото предаване. Съединителят е подложен на по-високо натоварване от обичайното и се износва по-бързо. Дали на купувача предстои инвестиция в нов амбриаж се познава по тежкия ход на педала.
Разбира се, изобщо не е задължително избраният от Вас автомобил да страда от изброените проблеми. Качеството на изработката на Volvo 480 след 1992-1993 г. става почти безупречно и екземпляри, произведени след това могат да се купуват без особени притеснения. По-старите коли обаче са потенциална бомба със закъснител, защото цените на резервните части са зловещи.
Справка за модела
|
|
Volvo 480 (E, EX)
|
|
История
|
|
Август 1987 | В холадските заводи на Volvo стартира производството на 480, първото спортно купе на компанията от 1972 година. Моделът се оборудва с 1.7-литров двигател на Renault с мощност 95, 106 или 109 к.с. |
Януари 1988 | Започват продажбите на модификацията Turbo със 120 коня |
Септември 1989 | Работният обем на двигателя е увеличен от 1 709 на 1 721 см3. След екипирането му с катализатор мощността намалява до 102 к.с. |
Септември 1992 | Моторната гама е разширена с нов двулитров агрегат с мощност 110 к.с. Каросерията претърпява незначителна модернизация |
Февруари 1994 | Мощността на 2.0-литровия двигател е намалена на 109 к.с. |
Септември 1995 | Производството на Volvo 480 е преустановено |
Цени на резервни части
|
|
Двигател
|
6 753 EUR
|
Турбокомпресор
|
982 EUR
|
Скоростна кутия (механична)
|
1 626 EUR
|
Динамо
|
402 EUR
|
Стартер
|
378 EUR
|
Водна помпа
|
106 EUR
|
Ауспух (без катализатор)
|
613 EUR
|
Спирачни дискове (2 бр. предни)
|
103 EUR
|
Накладки (предни дискови)
|
45 EUR
|
Фар (прибиращ се, комплект)
|
220 EUR
|
Сервомотор на фара
|
247 EUR
|
Преден калник
|
200 EUR
|
Цените са за оригинални резервни части по справочника Eurotax Schwacke /без ДДС/ за модел Volvo 480 Turbo /120 к. с./, 1988-1995 г. |
Volvo 480 (E, EX)
|
Модел
|
Вр.
|
кВ/к.с.
|
Нов
|
1996
|
1995
|
1994
|
1993
|
1992
|
Volvo 480 ES
|
3
|
75/102
|
19 148
|
-
|
-
|
-
|
-
|
2 450
|
Volvo 480 S
|
3
|
75/102
|
17 481
|
-
|
-
|
-
|
-
|
2 100
|
Volvo 480 Sports
|
3
|
75/102
|
19 424
|
-
|
-
|
-
|
-
|
2 300
|
Volvo 480 S
|
3
|
80/109
|
18 867
|
-
|
-
|
3 300
|
-
|
-
|
Volvo 480
Model 95 S |
3
|
80/109
|
17 844
|
-
|
3 750
|
3 400
|
-
|
-
|
Volvo 480 Collection
|
3
|
80/109
|
17 844
|
-
|
3 800
|
-
|
-
|
-
|
Volvo 480 S
|
3
|
81/110
|
18 867
|
-
|
-
|
3 300
|
2 600
|
2 250
|
Volvo 480 Sports
|
3
|
81/110
|
21 264
|
-
|
-
|
-
|
-
|
2 500
|
Volvo 480 Collection
|
3
|
88/120
|
19 378
|
-
|
4 000
|
-
|
-
|
-
|
Volvo 480
Turbo |
3
|
88/120
|
21 577
|
-
|
-
|
3 700
|
2 950
|
2 500
|
Volvo 480
Turbo Model 95 |
3
|
88/120
|
19 378
|
-
|
3 950
|
3 600
|
-
|
-
|
Цените са в EUR в Германия по данни от Eurotax-SuperSchwacke
|
Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА