FIAT Millecento

Най-известната автомобилна фирма от Ботуша започва своята дейност в края на XIX век, а точната година е 1898 година. В нашата рубрика сме ви разказвали за доста модели на италианската компания. Сега отново ще ви срещнем с една малолитражка, носещата моделното обозначение Millecento, което в превод означава 1 100. След края на Втората световна война моделната гама на FIAT не е много променена. Концернът продължава да залага на малките четириколесни. Един от първите следвоенни модели е 1 100 S. Производството му започва през 1947 година, а прекият му наследник е 1 100 D. В България има няколко такива екземпляра и именно един от тях, слязъл от конвейера през 1958 година, е тема на нашия материал. Иначе серията се произвежда през периода 1957 - 1960, като през това време настъпват някои незначителни изменения по визията на FIAT-чето. "Нашият герой" е от първите варианти, които имат по-заоблени форми.

Двигателят на модела Millecento е редови, четирицилиндров. За работния му обем подсказва моделния номер на колата. Той е точно 1 089 см3. Мощността е 43 к.с. при 4 800 об/мин. Агрегатът е комплектован с четиристепенна механична скоростна кутия, която е напълно синхронизирана. Странното при трансмисията е, че скоростният лост е монтиран на кормилната колонка, а не на стандартното за европейски автомобил място – между предните седалки.

Двигателчето се захранва от еднокамерен карбуратор, производство на фирмата Solex, който е с диаметър 27 мм. Агрегатът е с долен разпределителен вал, но не това е най-странното техническо решение. Много интересна е маслената магистрала по която минава смазочната течност. Филтърът е снабден със специална клапа, която се отваря само при по-високо налягане. През останалото време маслото минава през постоянен филтър, представляващ ситна метална мрежа. Проблемът обаче се появява ако тази “цедка” се задръсти. Незначителният за опитен шофьор недостатък обаче придава колорит на “мъника”.

Отпред окачването е независимо, пружинно - с два напречни носача, а отзад се състои от два надлъжни ресора. Рамата не е цяла, като агрегатът се монтира на така нареченото “магаре”, което от своя страна се закрепва с болтове за купето. 14-цоловите джанти правят малкия автомобил да изглежда значително по-солидно. Спирачките са барабанни и на четирите колела, но предвид лекото купе действат много добре. Интериорът не е луксозен, но предлага приличен комфорт за возило от този клас. Уредите, разположени на металното арматурно табло, показват температура на водата, ниво на горивото в резервоара, а скоростомерът се намира хоризонтално пред водача и заема голямата част от таблото. Въпреки че купето е доста малко (3940/1465/1468 мм, съответно дължина, ширина и височина), то е снабдено с четири врати. Интерес представляват предните, които се отварят обратно на движението.

Екземплярът се намира в почти перфектно техническо състояние. Навремето е купен чисто нов от Рим и веднага е транспортиран в страната ни. Първият собственик е инж. Тодор Бандаков - човек, който се е отнасял с автомобила си като с живо същество. FIAT-чето е пребоядисвано, но оригиналните цветове (бял таван и сиво купе) са запазени. Салонът също е много запазен, а техническото състояние на двигателчето и останалите възли и агрегати е без забележка. В моторния отсек впечатление правят още стъкленият съд за течност за чистачките и големият въздухопровод.

Накрая трябва да отбележим, че този автомобил е един от малкото в подобно техническо състояние, който не е реставриран от настоящия си собственик.

Радославъ СЛАВЧЕВЪ
[email protected]