Spyker

Днес е прието да се смята, че автомобилът дължи съвременния си облик на няколко ключови фигури. Обединени по национален признак, тези конструктори и инженери отдават цялата заслуга за неимоверния напредък на общо взето четири държави - Германия, Франция, Великобритания и САЩ. По-либерален поглед върху материята добавя за цвят и постиженията на други страни, но за Холандия рядко става дума дори в най-претенциозните изследвания. Подобен пропуск не прави чест на автомобилните историци най-малко поради факта, че така лишават от конкретен автор шестцилиндровия двигател и перманентното предаване на всички колела.

Днес с известна популярност се ползват две холандски марки. DAF отдавна не произвежда автомобили, а ако не беше възкръсването на Spyker през 1999-а надали някой щеше да си спомня за тази компания, която навремето успешно дели нога с колоси като Rolls Royce и Maybach. Обитателите на "Ниската земя" обаче никога не са забравяли това име. Причина за това е най-малко произведената от Spyker през 1898 г. карета за кралицата на Нидерландия Вилхелмина, която се използва за тържествени случаи и до днес.

Началото на бъдещата прочута марка обаче е доста по-скромно. Поставят го братята ковачи Хендрик и Якобус Спайкер, които основават фабрика за файтони и впрягове в Тромпенбург, недалеч от Амстердам. През 1895 г. така се впечатлили от автомобилите, участващи в пробега от Париж до холандската столица, че само след няколко месеца вече продавали продукцията на Benz в родината си. През 1899 г. името Spyker заменя холандското Spijker заради по-приемливото си изписване в останалите държави в Западна Европа и братята започват собствено производсто. Първият им автомобил е двуцилиндров, с разположен отпред двигател и мощност 5 к.с.

Продукцията на Spyker никога не се е ползвала с голямо търсене заради техническата си сложност и огромна цена. Въпреки че стават популярни с оригиалните си инженерни решения, повечето модели са произвеждани в едва няколко бройки. В началото на века компанията произвежда 2- и 4-цилиндрови автомобили с единично отлети блокове с работен обем 1 885 и 3 770 см3. Първият технологичен пробив е осъществен през 1903 г., когато фирмата представя двигател с водно охлаждане. Охладителната му течност циркулира около цилиндрите и горивните камери в спираловидни канали. Изпълнението не е особено сполучливо и агрегатът загрява здравата при натоварване, но принципът на действие е повече от напредничав.

През същата 1903-а настъпва едно от най-важните събития в историята на Spyker. Компанията успява да привлече белгийския инженер Жозеф Лавиолет, който разработва легендарния модел 50 НР. Именно този състезателен автомобил става първия по рода си с перманентно задвижване на четирите колела. Всяко от тях разполага и с барабанна спирачка, а за да бъде фурорът пълен, спирачен механизъм има и изходният вал на скоростната кутия. Тристепенната трансмисия се допълна от двустепенна раздатъчна кутия. Още по-голям отзвук получава моторизацията на 50 НР. Той се екипра с първия в света шестцилиндров двигател. Намерението на Лавиолет да направи от Spyker истинско страшилище на състезателните писти бързо пропада. Изпреварилият времето си 50 НР няма равен в изкачванията и стабилността в завой, но е прекалено тежък за постигането на висока скорост. В края на 1903 г. работният обем на този суперавтомобил е увеличен от 5 073 на 8 821 см3, което го превръща в 80 НР, но дори и тази гигантска за времето си мощност не помага.

Братя Спайкер винаги подчиняват пазарната си политика на износа, тъй като огромна част от продукцията им се продава във Валикобритания. Именно на Острова са реализирани най-голяма част от ограничените партиди на марката. През 1906-а моделният ред включва четири возила от всички класове - 12/16 НР, 15/24 НР, 20/30 НР и 30/40 НР с двигатели с работен обем съответно 2.5, 2.8, 4.6 и 8.0 литра. Край на възхода на холандската компания слага трагичен инцидент, при който загива Хендрик Спайкер. След смъртта му Якобус е принуден да се захване с търговските дела, като по принцип са били работа на по-големия брат. Семейната трагедия му повлиява и след легендарното участие на Spyker в пробега Пекин-Париж, с второто място в който марката става световно известна, компанията започва да затъва. С решение на акционерите през април 1908 г. Якобус е освободен от собствената си фирма и е обявен банкрут. Активите й са изкупени от други индустриалци, чийто единствен принос е финансирането на нов модел с работен обем 10 603 см3, произведен в едва няколко бройки.

Първата световна война носи на Spyker сериозен опит, който завинаги ще предопределя бъдещето на марката - дори и днес. Авиационното производство помага на фирмата да стъпи на крака след войната и да лансира обновения 25/30 НР с четирицилиндров 3.6-литров двигател със странични клапани. Моделът се оборудва предимно със спортни купета, напомнящи фюзелаж на самолет. Те стават причина цялата серия подобни автомобили да получи названието Aerocoque. Продажбите обаче остават на нивото отпреди войната, а надеждите, възлагани на новия модел С4 с 5.7-литров двигател Maybach, така и не се оправдават. За шест години Spyker успява да реализира едва 450 коли, независимо от технологичната им рафинираност и великолепни качества. В стремежа си да изплува от блатото, Spyker опитва да се закрепи в сектора на малките автомобили, като започва лицензно производство на френските Mathis с 1.2-литров двигател. Решението се оказва провал, също както и опитът да се сглобяват американски камиони. През 1925 г. Spyker обявява фалит за втори и последен път.

Димитър Димитров
[email protected]