Едно Ferrari с предноразположен мотор

Болшинството автомобили, произведени от култовата италианска фирма Ferrari добиват известност още с появата си и остават в историята като безценни екземпляри и образци за подражание. Има и такива обаче, които са обречени на забрава още от самото начало на съществуването си. Именно това ги прави днес изключително интересни за маниаците, почитатели на "Черните кончета". Точно на един такъв модел, производство на компанията от Маранело ще спрем вниманието ви. Става дума за Ferrari 330 LMB.

Уникалността на този автомобил се състои най-вече във факта, че е последното състезателно творение на фирмата, оборудвано с предноразположен двигател. Достойнствата на спортното купе обаче съвсем не свършват с това. Съвършеният дизайн, характерен за фирмата, е ярко изразен и при модела 330 LMB. Хармоничното съчетание на формите е заимствано от три други модела на митичната италианска фирма.

Предницата на спортиста наподобява Ferrari 250 GTO, а задната част е хибрид между моделите Lusso и Tour de France. Двигателят може да не блести със зашеметяващи технически характеристики (в сравнение с 250 GTO), но звукът му е просто невероятен. Такова удоволствие за ухото може да достави само музиката на Бетовен или отварянето на бутилка Dom Perignon. Когато оборотомерът премине границата 5 000 об/мин. човек има чувството, че се намира в епицентъра на земетресение.

Инструментът, от който звучи тази "класическа музика", е дванадесетцилиндров V-образен агрегат с ъгъл между цилиндрите 60 градуса. Работният обем е 3 976 см3, а мощността - 290 к.с. Струва ви се много? Дотук ставаше въпрос за цивилната версия. Самият Енцо Ферари става инициатор да бъде конструиран специален състезателен вариант, който достига скромните 400 к.с. За изхранването на това чудовище се грижат ни повече, ни по-малко от шест двукамерни карбуратора, производство на известната фирма Weber-Bologna.

Така комплектован, еднотонният спортен автомобил се чувства перфектно в границата между шест и седем хиляди оборота в минута. Ускорението също е фамозно - само 5.5 секунди са достатъчни на 330 LMB, за да достигне до 100 км/ч. Максималната скорост, както се досещате, не е никак малка. Ferrari-то с лекота развива 280 км/ч. Нали не сте забравили, че става въпрос за кола производство 1963 година. Автомобилът е оборудван с дискови спирачки и на четирите колела, окачването е независимо, а към двигателя е монтирана петстепенна механична скоростна кутия.

Когато човек седне на мястото на водача има усещането, че задните му части опират в асфалта. Дългият скоростен лост е изнесен високо нагоре за удобство на шофьора при спортно каране. Единственият проблем е, че супермощният двигател е без ограничител и трябва много да се внимава при шофиране в критични обороти. Иначе салонът и най-вече арматурното табло са конструирани в подчертано спортен дизайн, изцяло отговарящ на външността и динамичните характеристики на култовото Ferrari.

Проблемът на 330 LMB е, че отстъпва на събрата си 250 GTO, който се появява на бял свят по същото време. Това е и причината да не се превърне в хитов модел и скоро да бъде спрян от производство. Именно заради малката серия 330 LMB се среща извънредно рядко в днешно време. Оттам е и естественият интерес на всички запалени колекционери и маниаци на тема Ferrari.