Ferrari&Zagato

Компанията Carrozzeria Zagato започва своята дейност през 1919 година в Милано. Неин основател е Уго Дзагато (1890 - 1968 г.) До това време Уго работи в едно металообработващо предприятие в Кьолн. След като се завръща в родината си и отбива редовна военна служба той постъпва на работа във фирма за каросерии, наречена Varesina. Именно там за първи път се запознава в детайли с науката автомобилен дизайн. По време на Първата световна война Дзагато работи в авиационния завод в Торино, където трупа още опит. Чак след това решава да основе собствена компания, която много бързо става популярна благодарение на леките, обтекаеми и доста привлекателни купета. Договорите с Alfa-Romeo, FIAT и Lancia не закъсняват, а автомобили от тези марки с купета на Дзагато стават лидери в различните шампионати, включително и в най-известното по онова време “Миле-Миля”. Пилоти на тези коли са легенди като Аскари, Кампари, Нуволари, Фанхио, Мос и Ферари.

По времето когато Уго Дзагато основава своята фирма, Енцо Ферари се подвизава като автомобилен пилот. Много скоро пътищата на двамата се пресичат. Енцо доста често управлява различни автомобили Alfa-Romeo Zagato, а малко по-късно става мениджър на Scuderia Ferrari. Чак след Втората световна война обаче постепенно започва сътрудничеството между Енцо Ферари и Уго Дзагато.

През 50-те години на миналия век ателието Zagato отделя доста слабо внимание на автомобили с марка Ferrari. Тогава черните кончета работят предимно с Pininfarina и почти не експериментират с останалите каросерийни ателиета. Уго Дзагато обаче получава поръчки от частни състезатели за изработка на каросерии върху шасита на Ferrari. Първият подобен проект е по поръчка на Антонио Станиоли и се нарича 166ММ Panoramica. Моделното име идва от цялото и доста голямо ветроупорно стъкло, а с нея Станиоли печели доста надпревари. Вторият опит се прави върху 250GTZ и е поръчан от един любител на автомобилния спорт, Владимир Галуци. Това става през 1956 година. Следват още два-три проекта на Zagato, които ползват шаси и моторизация от Ferrari, но по-интересното е, че всички те имат големи успехи по състезателните трасета. Този факт, естествено, не остава незабелязан от Енцо Ферари, който предлага на един от частните пилоти да дойде в заводския отбор заедно с автомобила си. През 1957 и 1959 година Уго Дзагато прави още два автомобила с марка Ferrari. Така автомобилите стават пет, като именно последният се счита за най-добър и за едно от най-гениалните творения на Дзагато. До днес четири от тези пет автомобила са запазени и прецизно реставрирани. Една от тях бе продадена в края на ХХ век за $1,575 млн.

След смъртта на Уго Дзагато фирмата преминава в ръцете на неговите синове Елио и Джани. По тяхно време се появява още един шедьовър Ferrari 3Z Spyder. Вдъхновител на този модел става стар познат на фамилия Дзагато - Луиджи Кинети, бивш състезател и настоящ (в онези години) дилър на Ferrari в САЩ. През 1974 година пак под негово влияние се появява Ferrari 330 GTC Convertible - изключително красива машина, отново дело на Zagato. След това между двете компании следва 15 годишен “развод” и чак през 1991-а на бял свят се появява моделът 348tb Elaborazione Zagato. Макар и откъслечна, съвместната работа между Ferrari и Zagato продължава с 575 GTZ и според специалистите това съвсем не е последната пресечна точка между двете именити италиански фирми.

Радославъ СЛАВЧЕВЪ
[email protected]