Гражданският Willys

До средата на миналия век движение в пресечена местност се е осъществявало единствено с конен впряг. Със започването на Втората световна война обаче назрява и острата нужда на армията от моторизирано превозно средство, което да се движи в трудно проходими местности. Така се ражда Jeep. Една от компаниите, които продължават производството на военната разработка, е Willys. След края на Войната компанията започва производство на гражданска версия, наречена CJ2A. Тя се прави изцяло на база на военната версия, но е модернизирана и малко по-комфортна. Базовата цена на модела е малко над $1 000. За много кратко време “боецът” показва, че може да е победител и в мирно време. Автомобилът с висока проходимост се приема с възторг от американските фермери, лесничеи, от всички хора на тежкия труд, на които колата служи не само за развлечения. Репутацията на Willys, освен от сравнително ниската цена, идва и от проверката на всъдехода във военни условия, където той е доказал, че е “верен боен другар”.

Моделът CJ2A е доста опростен, но отличната му проходимост, леснота на обслужване и надеждност го превръщат в хит на американския пазар през 50 години на миналия век. Елементарната конструкция е двуместна. Върху носещата рама се монтира каросерия от фургонен тип. Благодарение на големия клиренс, всъдеходът няма проблеми при движение в тежка пресечена местност. Плоските панели на купето се разглобяват бързо и лесно, което превръща автомобила в многофункционално возило. При нужда откритото купе се покрива с обикновен брезент. Врати липсват. От страничните панели са изрязани неправилни отвори, които са преградени с подобие на колан. При следващите модели се монтират малки вратички, които служат по-скоро за завършване на линията, отколкото да предпазват водача и пасажера от изпадане. Благодарение на тази конструкция и на перманентното задвижване на четирите колела, Willys CJ2A се превръща за много кратко време в бързоходна машина, преминаваща без проблеми през сняг, кал, пустинни местности и джунгли. При разработката инженерите се придържат към схемата перманентно предаване на четирите колела, блокиращ и междуосов диференциал. Максималната скорост е 80 км/ч.

Салонът е без никакви излишни удобства, двуместен е, като в задната част могат да се возят хора (за кратко) и товар. По онова време лебедка все още липсва, но колата е снабдена с дебело въже за теглене, лопата и брадва. Тези аксесоари влизат в задължителното оборудване на CJ2A. Този модел всъщност, е един от родоначалниците на днешните всъдеходи, с разликата, че преди време се е ползвал по предназначение, а днес подобни превозни средства служат предимно за имидж.