Един внук на 70

На 17 април 70 години навърши една от най-известните, но и най-противоречиви личности в автомобилната индустрия. Въпреки внушителната цифра д-р Фердинанд Пиех изобщо не смята да се оттегля от председателските си постове в надзорните съвети на Volkswagen AG и Porsche AG. Роденият във Виена внук на гениалния Фердинанд Порше сякаш държи повече от всичко друго да затвърди думите, с които го представя “Manager-Magazin” при включването му в своята "Зала на славата" през 2002 г. - "Той изпъква сред всички с компетентността, ума, страстта и упоритостта си."Пиех буквално се ражда сред автомобилите през 1937 г. Семейството му не само притежава базирания в Щутгарт производител Porsche и дъщерната дистрибуторска компания Porsche Holding от Залцбург. По онова време Порше тъкмо са станали собственици на почти една трета от наскоро основаната Volkswagen Group. Още като дете Пиех прекарва повечето ваканции във Волфсбург, където баща му и дядо му са управители. Д-р Фердинанд Порше завинаги ще остане пример за подражание на внука си.

Днес мнозина смятат Пиех за "Автомобилен бос на столетието". Успехът му има две колони. Първата издига като шеф на Audi от 1988 до 1993 г. и на Volkswagen от 1993 до 2002-ра. Втората дължи на тeхническия си талант, който му създава репутация на изключителен ръководител на развойната дейност по нови модели и новатор. Името му се свързва с налагането на революционни технологии, като се започне с легендарното Porsche 917, мине се през системата за задвижване на четирите колела quattro или изцяло алуминиевото Audi A8 и се стигне до фантастичното Bugatti Veyron и неговия тотален антипод - еднолитровата кола на VW.

Флиртът с технологиите и създаването на напредничави продукти винаги е било най-голямата страст на Пиех. Попада съвсем на мястото си в Porsche KG в Щутгарт веднага след като завършва Eidgenossische Technische Hochschule в Цюрих. Един от ресорите на младия конструктор, който по-късно става отговорник по тестването (1966), началник на развойния отдел (1968) и генерален технически директор (1971), са моторните спортове. Веднъж постигнал успех с шестцилиндровото Porsche 917 с въздушно охлаждане, Пиех завинаги съсредоточава вниманието си към състезателните коли, като често достига технологичните и финансови предели. На него Porsche дължи вечната си обвързаност с моторните спортове.

Корените на всеки етап от кариерата на австриеца като мениджър могат да бъдат проследени до първата му длъжност в компанията на великия му дядо. Поставя си непостижими, според останалите, цели и никога не се отказва от постигането им. Отдава огромно значение на детайлите и контролира всяка подробност от конструкторския процес. Щом постъпва в Porsche решава, че трябва на всяка цена да създаде най-лекия състезателен автомобил в света и скоро всички разбират защо. Благодарение на технологични новости като спирачни дискове от берилий и титаниеви части, първият му модел тежи само 430 кг и години наред остава непобедим на пистата. Още по-голям фурор предизвиква 917 с неговия 12-цилиндров двигател с 560 к.с., който и до днес мнозина сочат за върховния състезателен автомобил на всички времена. Моделът печели "24-те часа на Льо Ман" в най-силните стартове на гонката през 1970 и 1971 г. и все още държи рекорда за средна скорост от 222 км/ч. Когато правилата през следващата година са променени, Пиех праща турбо версия на 917 с мощност 1 100 к.с. в Северноамериканските серии CanAm и отново печели. Още тогава конструкторът прави първите си опити да наложи 16-цилиндров двигател, но се отказва в последния момент в полза на изпитания 12-цилиндров боксер.

През 1972 г. семействата Пиех и Порше решават, че всички техни членове трябва да се оттеглат от оперативна работа в Porsche. Фердинанд обаче не обича да стои със скръстени ръце и веднага постъпва в Audi. Отначало отговаря за специалните проекти, но през 1975-а става член на борда на директорите по развойната дейност, а 13 години по-късно и негов председател. За времето, прекарава в Инголщад, Пиех успява да промени коренно имиджа на марката. Смятани за недодялани и евтини до този момент, автомобилите й постепенно се сдобиват се реномето на висококачествени и престижни возила. Мотото на конструктора "Vorsprung durch Technik" (Напредък чрез технологията) става девиз на марката и я превръща в реален конкурент на Mercedes-Benz и BMW. За да го претвори в реалността, Пиех развива проектите за двойно предаване quattro, изцяло алуминиева каросерия за модел от висшия клас, петцилиндровите двигатели, пълното поцинковане на купетата, аеродинамичното Audi 100 (Сх= 0.29), дизела с директно впръскване TDi и т.н. Конструкторът никога не забравя голямата си любов - моторните спортове. Появата на Audi Quiattro на рали-сцената през 1981 г. има такова смазващо предимство, че единственият начин да бъде победено остава промяната в правилата. Успехите в DTM през 1990/1991 г. също се свързват пряко с името Пиех.

Внукът на Порше среща най-голямото си предизвикателство през 1993 г., когато поема Volkswagen. Корпорацията не е в добро здраве - производствените разходи са високи, продажбите намаляват и има излишен персонал. Девет години по-късно Пиех представя на акционерите резултатите от работата си - продажбите са се удвоили, а печалбите са огромни (8.62 млрд. германски марки). Под негово ръководство VW става глобален играч. Когато пристига във Волфсбург, компанията произвежда 28 модела. След девет години цифрата достига 65. Много от тези автомобили завинаги ще останат символи на "Ерата Пиех", независимо дали разтърсват пазара като New Beetle и Touareg, или се провалят като Phaeton. По негово време във VW се заработва по правилата на най-висшия инженерен пилотаж. Проектирани са 12- и 16-цилиндрови двигатели, а компанията става собственик на легенди като Bentley, Bugatti и Lamborghini.

Възвеличаван от едни и обвиняван в грандоманя от други, Фердинанд Пиех със сигурност ще остане в историята на автомобилостроенето. Все още обаче няма никакво намерение да приключва с постигнатото дотук.