Volkswagen Touareg

Автомобилистите по цял свят са свикнали да наострят уши при споменаването на определени пароли. Една от тях несъмнено се състои от комбинацията VW+Porsche. През изминалите десетилетия двата германски колоса, които винаги са били свързани по един или друг начин, неведнъж са давали повод за въодушевление сред едни и разочарование у други. Историята помни доста съвместни проекти като се започне с легендарния Kaefer и се стигне до първото "народно" Porsche 924.

В края на 90-те години обаче се заговори за принципно нова коалиционна политика на двата производителя. Тогава Volkswagen окончателно скъса със значението на името си, а Porsche се зае с агресивно разширяване на моделната си гама. Така се роди съвместният проект за луксозен всъдеход, реализиран в началото на новия век в лицето на “братята” Cayenne и Touareg. Предназначението и целта на първия модел бяха пределно ясни дори за лаиците, но появата на SUV-а на VW веднага предизвика противоречиви интерпретации. Мнозина веднага се запитаха защо "народната кола" къса така брутално с печелившата си производствена философия и се гмурка в мътните води на имиджовото автомобилостроене.

Отговор на този въпрос може да се търси в натиска на азиатските производители. Благодарение на високото качество и конкурентните цени само за едно десетилетие японските и корейските марки успяха да се наложат в сегментите, където VW винаги е бил пълновластен господар. На хоризонта се надигна и китайското цунами, което тепърва ще мачка на европейска почва. За да не загубят неравната борба с азиатските орди, германците решиха да сменят сегмента с по-претенциозния и доходоносен елитен ешелон. За локомотиви на това "преселение" бяха избрани мощните, високотехнологични и елегантни новаци Phaeton и Touareg. Първият не намери желания радушен прием, но разработеният в сътрудничество с Porsche всъдеход попадна точно в целта. Благодарение на него Volkswagen проби в съвършено нов за марката клас, а американците започнаха да преосмислят отношението си към "народния" германски автомобил.

Пет години след официалния си дебют в изложбените зали на дилърите Touareg се появява все по-често в обявите за продажба на употребявани возила. Тенденцията получи допълнителна скорост след поевтиняването на долара, заради което вносът на луксозни автомобили от Америка отвори едва ли не нов търговски фронт на вторичния пазар. Така Touareg се оказа доста по-достъпен, отколкото някой някога е предполагал за возило с такава астрономическа цена на ново. Покупката на употребяван германски всъдеход от другата страна на Атлантика се стимулира допълнително от обстоятелството, че принципни конструктивни различия между щатските и европейските версии не съществуват. Предупредителна лампичка светва само заради отношението, което средностатистическият американец има към поддръжката на колата си. Независимо от произхода обаче, автомобил с цената на Touareg трябва да се прегледа изключително внимателно преди покупка. Макар и връх в моделната гама на Volkswagen, всъдеходът показва някои типични слабости, които могат да костват доста. Те са свързани най-вече с немарлива поддръжка и проблеми на множеството свръхмодерни технологии, внедрени в автомобила.

За естетическите достойнства на Touareg надали има смисъл да се говори. По-важна за купувачите на вторичния пазар е изключително високата оценка за качеството на

каросерията

която не само има безупречна антикорозионна подготовка, а и разполага с огромен ресурс. Сглобена е по най-високите германски стандарти, което означава невероятна прецизност на сглобката и устойчивост на усукване далеч над необходимото.

Опитите да се открият недостатъци на изработката са обречени на неуспех и в

салона

на Touareg, макар че някои педанти се оплакват от крехки пластмасови декоративни панели, чийто крепеж се троши при по-некоординирано боравене с долните крайници. Всичко останало - шумоизолация, напасване на детайлите, ниво на ергономията - оставя конкуренцията далеч назад. Нещо повече - до появата на Audi Q7 тандемът Touareg/Cayenne категорично разполагаше с най-изискания и качествен интериор в сегмента на луксозните всъдеходи.

Мастодонтът от Инголщад обаче все още изостава по отношение на

моторизацията

До внедряването на бъдещия V12 TDi Touareg и щутгартският му аналог ще продължават да бъдат най-мощните серийни всъдеходи на пазара, като Volkswagen-ът бие всичко друго на пазара с единствения 12-цилиндров двигател в подобно возило. W-образната ламя с ходов обем 6.0 литра и мощност от 450 к.с. обаче представлява по-скоро куриоз със своята ограничена серия от 500 бройки, отколкото реално пазарно предложение. Не особено добре - главно заради разхода на гориво - се продават и версиите с 4.2-литров V-образен осмак с 310 к.с. или исполинския петлитров турбодизел с умопомрачителните 313 коня и въртящ момент от над 700 Нм.

Макар да представлява внушителна грамада, Touareg се задоволява учудващо добре и с базовите си двигатели, които са най-търсени. 3.2-литровият бензинов мотор с 220 к.с. предлага напълно приемлива динамика и освен това газоразпределителният му механизъм се задвижва от верига за разлика от по-големия мотор, който се нуждае от обслужване на всеки 90 хил. км.

Базовият турбодизел се радва на най-засилено търсене по обясними причини. Смята се за един от най-безпроблемните и надеждни мотори, монтирани на модела. Понася дори нафта с по-ниско качество, а газоразпределителният механизъм се задвижва от практически вечна зъбна предавка. Единственият му недостатък е по-шумната работа и скромният темперамент в сравнение с останалите двигатели.Touareg се екипира с шестстепенни немски механични и японски автоматични

скоростни кутии

Сериозни проблеми с тях са почти изключени с едно малко изключение. Локомотивният въртящ момент на петлитровия турбодизел е в състояние да амортизира трансмисията за отрицателно време, ако се използва целият му потенциал със състезателни изпълнения. Системата за двойно предаване със самоблокиращ диференциал Torsen превръща германския всъдеход в изненадващо потентен играч на пресечен терен. Работата става съвсем сериозна при модификациите с възможност за принудителен блокаж на задния диференциал. Не би било пресилено да се твърди, че това е моделът, който оправдава определението всъдеход в най-голяма степен сред спортните SUV-ове. Това обаче е нож с две остриета. От способностите извън пътя му страдат най-вече

ходовата част и окачването

чиято степен на износване често не съответства на пробега и възрастта Сложната многолостова контсрукция осигурява безупречно пътно поведение, но се обслужва скъпо и често. Съществен напредък по отношение на ресурса на окачването бе постигнат едва след модернизацията през 2006 г., поради което покупката задължително трябва да бъде предшествана от детайлен преглед на ходовата част.Както може да се очаква от елитен автомобил от най-ново поколение, Touareg е буквално претъпкан с

електронни системи

които невинаги се представят на нужното ниво. До споменатата модернизация през 2006-а отказите на бордовата електроника съвсем не са рядкост, което хвърля сянка върху имиджа на иначе сполучливия автомобил. Най-неприятното е, че типични слабости не могат да бъдат посочени. Изненади крие практически всеки по-сложен компонент от оборудването, а застраховка няма. Известна гаранция дава покупката на възможно най-опростената модификация с 2.5-литров турбодизел, в която количеството на електронните помощници е сведено до минимум.През миналата година Touareg претърпя сериозна модернизация, благодарение на която установените през първите четири години от кариерата на модела слабости бяха отстранени. Покупката на такъв автомобил обаче винаги е опирала в голяма степен до имиджа, а последният изисква известни жертви. Всъдеходът на Volkswagen не е кола за всеки, а онзи, който може да си я позволи, почти сигурно не би се замислял за скъпата поддръжка.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]