Honda Accord

Съществуват автомобили, които попадат в категорията "препоръчителни" почти автоматично. След повече от 30 години на пазара Honda Accord може да се смята за един от най-ярките є представители. Моделът си извоюва славата на един от най-качествените и надеждни седани от долния сегмент на средния клас. Да защити тази репутация бе призвано и седмото поколение, лансирано през 2003-та. За разлика от предшествениците си, неговата европейска версия вече не се произвеждаше във Великобритания, а в родна Япония. Това обстоятелство, както и някои нови дизайнерски насоки, обещаваха сериозни успехи за Accord. Шест години по-късно смело може да се твърди, че очакванията се потвърдиха. Конструкторите на Honda не само бяха успели да съхранят най-добрите традиции от четвъртвековната история на модела, а и ги бяха обогатили. От миналото бе останал само един недостатък - за хубавото трябва да се плаща. Дори и най-старите екземпляри на елегантно спортната японка струват повече от аналозите на вторичния пазар.

Седмият Accord се произвежда в множество модификации в съответствие с изискванията на отделните пазари. В Щатите се продава като Acura TSX, съществуват варианти с каросерия купе, а в Япония на добри продажби се радват версии с двойно предаване и двулитров мотор с 220 коня. В Европа изборът е по-органичен. С пренебрежимо малко изключения из обявите може да се попадне само на седан или комби. И двата типа се отличават с неочаквано смел дизайн, с какъвто от Honda се престрашиха да експериментират в началото на новия век. Разбира се, атлетично представителният стил не може да се мери с извънземното оформление на последния Civic, но определено задържа погледа за по-дълго, отколкото старите Accord-и.

В миналото моделът бе критикуван за слабата антикорозионна защита.

Каросерията

на седмата генерация обаче е поцинкована и наличието на ръжда говори недвусмислено за удар. Според замисъла на производителя целевата група на модела са купувачи на възраст 29-34 години с доходи над средните. Accord обаче често попада и в ръцете на съвсем млади "карачи", които се възползват безжалостно от потенциала на автомобила. При сблъсък с такива продавачи трябва да се внимава особено, а огледът да бъде крайно предпазлив. Едно от доказано слабите места на японския седан/комби е лаковото покритие на предния капак. Нараняванията от камъчета по него са по-скоро правило, отколкото изключение. Останалата част от щетите довършват смесите, с които се третират пътищата.

Европейските версии на Accord са окомплектовани доста добре. Базовото

оборудване

включва ABS, EBD и спирачен асистент. Не са рядкост ксеноновите фарове, фирмената система за стабилизация Vehicle Stability Assist (VSA), висококачествена аудиосистема с Bluetooth и осем говорителя, двузонов климатроник, датчик за дъжд и т.н. За сигурността се грижат колани с предварително натягане, предни и странични еърбегове и въздушни щори.Малко кусури могат да се намерят на вътрешната архитектура и ергономията на

салона

Общо взето единствената основателна критика понася пространството в областта на раменете, когато на задната седалка се возят трима пътници. Иначе дори и най-претенциозните купувачи определят оформлението, видимостта и изработката като безупречни. Множеството бордови серво- и електронни системи работят абсолютно безотказно, а паразитни шумове в купето липсват дори при най-старите екземпляри, което говори достатъчно за прецизността на сглобката и избора на материали.

Относително скромната на пръв поглед гама от

двигатели

с които се оборудва седмият Accord, всъщност покрива почти напълно нуждите на потенциалния купувач в този сегмент. Най-радикалната новост за Honda несъмнено е 2.2-литровият турбодизел, първият в историята на японската марка. Както може да се очаква, той е снабден с всички най-модерни и високотехнологични устройства като нагнетател с изменяема геометрия, Common rail и т.н. Генерира 140 к.с. и дърпа брутално, но - макар и рядко в сравнение с аналогични агрегати на други производители - като всеки друг подобен мотор показва рогца заради качеството на нафтата в България. От него страдат на първо място дюзите, горивният филтър и помпата. Статистиките отчитат и проблеми с турбото, въпреки че вина носят по-скоро собствениците, които не спазват условията за правилна

експлоатация.

Що се отнася до бензиновите двигатели, оценките по традиция са изключително високи. Най-разпространени на пазара са базовите версии с 2.0-литров мотор (155 к.с.), по-рядко се срещат върховите за Европа изпълнения 2.4 i (190 коня). Ресурсът на агрегатите надхвърля 400 000 км, а за маниера на работата и тягата им може да се говори само със суперлативи. Снабдени са със системата за промяна на фазите на газоразпределението i-VTEC, балансиращи валове и ангренажни вериги. От техническа гледна точка няма как да им бъдат намерени недостатъци, макар да не са от най-икономичните. Справят се с родния бензин, стига да се сменя редовно горивният филтър (на 30 000 км). Нуждаят се само от качествено масло и свещи, които излизат доста солено заради иридиевото покритие на електродите. Собственици и специалисти препоръчват да се следи изкъсо състоянието на радиаторите на охлаждането и климатичната система, за да се избегне риск от прегряване.

Седмата генерация на Accord се оборудва с няколко типа

скоростни кутии

с пет (2.0 i) или шест (2.4 i) предавки с ръчно превключване и 5-степенен адаптивен автомат Sports Shift. Водачите с по-активен стил на управление окачествяват последния като една от най-сполучливите автоматични трансмисии на пазара днес. Приспособява се към индивидуалния маниер на шофьора, като променя момента на превключване. Има ръчен режим на управление, който позволява развъртане на оборотите в целия диапазон без намеса са електрониката. Нуждае се единствено от смяна на маслото на всеки 60 000 км. Съединителят на колите с механични предавателни кутии много рядко се предава преди 180-200 000 км.

Една от най-харесваните черти на Accord - комфортното и едновременно с това спортно настроено

окачване

се запазва и при седмото поколение. Не се обажда преди навъртането на 50-60 хил. км, когато обикновено се налага смяна на стойките на стабилизаторите. По-сериозни инвестиции в нови носачи отпред могат да се очакват след пробег от 120-130 000 км, а отзад - след 200 хил. Съвсем другояче стои въпросът със спирачните накладки, които се топят изключително бързо и понякога имат нужда от смяна след едва 15 000 км.

Accord се отличава с остро управление (2.8 оборота на волана) и осезаема обратна връзка. От есента на 2006 г. системата за стабилизация VSA влиза в серийното оборудване, но може да бъде изключена по желание на водача. Обикновено след 80-90 хил. км се налага обновяване на накрайници на кормилите щанги. Препоръчва се смяна на хидравличната течност на всеки 200 000 км.Honda Accord е скучен герой, когато става дума за изброяване на недостатъци. Обикновено доминират прилагателни като "безотказно", "безупречно" и "надеждно". На практика обаче моделът радва собственика с маса ярки и положителни емоции, които, уви, имат своята цена.