Автомобилът на старо: Renault Clio vs. Opel Corsa

Сlio и Corsa винаги са били сред бестселърите в субкомпактния клас. Двата модела са еднакво търсени и на вторичния пазар. На него, както добре е известно, не важат маркетинговите хватки, които продават новите коли, и купувачите се ръководят най-вече от надеждността. Колкото и странно да звучи обаче, характерът, който рекламистите се опитват да придадат на всеки продукт, отразява доста точно френското и германското минита. Първото привлича с изисканост, комфорт и оригиналност, а другото набляга на практичността и тевтонската сдържаност. В общи линии сблъсъкът на двете автомобилчета може да се определи като противопоставянето на чувствата и разума.

Колко различни са Clio и Corsa проличава още от външния им вид. Renault-то има доста по-кокетен дизайн, независимо дали става дума за версиите преди или след модернизацията през 2001 г. Стремежът на френските инженери към оригиналност намира отражение в избора на нетипични материали и конструктивни решения. Предните калници, например, са пластмасови, а вместо обичайната електрическа система Clio има мултиплексна шина и централен комутаторен блок, управляващ спомагателната електроника. Той е относително надежден, но се нуждае от квалифицирано обслужване. Намесата на неспециалист обекновено завършва с повреди на скъпоструващия "мозък" на колата. До неизправности на електрониката може да доведе дори използването на несъответстващи свещи, които изпращат объркващи сигнали по шината. Електрическата инсталация на Opel-а е много по-проста и няма хитроумните удобства на франсето (централно заключване, което се активира след достигане на 5 км/ч, или усилване на звука от фабричното стерео с увеличаване на скоростта), но пък така намалява чувствително рискът от възникване на проблеми.

Независимо от заявената от производителите вместимост на двете минита, в Clio и Corsa могат да се возят без притеснения само по четирима. Отзад определено няма място за трима възрастни пътници. Opel-ът осезаемо превъзхожда Renault-то по резерв от пространство между двата реда седалки. Във френския модел коленете на пасажерите опират в предните кресла. Друго важно предимство на немеца е възможността да се регулира наклонът на облегалката на задната седалка. Clio отстъпва и по удобство на достъпа до салона. Вратите имат ниски отвори и изискват повишено внимание при влизане. Видимостта от мястото на водача търпи критики и при двата автомобила. При Corsa обзорът назад се затруднява от широките задни колонки, а при Clio пречат трите подглавника на задната седалка. По отношение на използваните материали превес има френският модел. Приятните за окото пластмаси в купето на Opel-а се оказват доста твърди на допир. За сметка на това сглобката им е една идея по-солидна, отколкото в Renault-то. Негов доказан недостатък са превключвателите зад волана. С времето започват да създават проблеми и контактите им отказват. В колите отпреди фейслифта се къса тапицерията на седалките в зоната, където се съединяват хоризонталната част и облегалката, а ограничителите на капака на жабката се трошат. Неприятни шумове издават и стъклата с ръчно управление.

Спартанското обзавеждане отдавна не е отличителна черта на субкомпактните модели. Както Clio, така и Corsa обикновено са оборудвани доста добре - с електрически пакет, волан с усилител и регулировка, еърбегове и климатик. Немският модел разполага дори с активни подглавници, които се изместват напред автоматично в случай на удар, за да осигурят по-плътен контакт с главата на пътника.

Сред екземплярите от първите години на производството, които се срещат най-масово на вторичния пазар и са най-достъпни, преобладават бензиновите версии на двата модела. Най-разпространени са 1.2- и 1.4-литровите модификации. С качеството на горивото трябва да се внимава най-вече при Clio. Бензиновата помпа и фълтърът са изпълнени в общ блок и смяната излиза солено. Дизелите също не понасят добре експериментите. Съмнителната нафта лесно изважда от строя механизма на помпите, които се грижат за впръскването при 1.9-литровите мотори, а при 1.5-литровите уврежда и дюзите. Двигателите на Corsa не са толкова придирчиви. Те обаче си имат други кусури. Повечето са снабдени с ангренажна верига, което само по себе си обещава дълъг и безгрижен живот на газоразпределителния механизъм. На практика обаче се оказва, че спокойствието на собственика е измамно.

Отбелязани са немалко случаи на износен обтегач на веригата след 50-60 000 км. Познава се по прекалено шумната работа на мотора. Самата верига издържа около 100 000 км, след навъртането на които е препоръчително да се смени заедно със зъбните колела, успокоителя и обтегача, за да се избегнат неприятности. Същото важи и за ангренажните ремъци на Opel-а, но след 60 000 км. Желателно е процедурата да бъде съпроводена и със смяна на водната помпа, която рядко издържа два цикъла на обслужване на газоразпределителния механизъм.

Двигателите на Clio страдат от повече проблеми. Задната опора на мотора издържа около 30-40 000 км. Статистиките отчитат доста неизправности на електронната дроселова клапа. Изразяват се в прекалено високи обороти (до 2 500 в минута) на празен ход и никаква реакция при натискане на педала на газта. В колите, произведени до 2004 г., не са особено надеждни бобините на запалването. Слабо място на версиите с климатик са ролките на генератора. Съставени са от две части, съединени с гумена муфа. С времето тя се износва и външната половина на ролката се изкривява, което води до скъсване на ремъка. Неквалифицираната смяна на ангренажен ремък (също на 60 000 км) може да доведе до неприятна среща между буталата и клапаните. Зъбното колело на коляновия вал има безшпонков крепеж и ако фиксиращият болт не бъде затегнат достатъчно, може да превърти. 8-клапановите мотори на Renault-то пък се нуждаят от реглаж на клапаните на всеки 30 000 км.

Ако не се брои трилитровото Clio V6 с централноразположен двигател, което попада по-скоро в класа на суперкарите, и двата модела са с предно предаване. Франсето се оборудва с обичайни механични и автоматични трансмисии, а на Corsa се монтира също и роботизирана скоростна кутия Multitronic с автоматично управление на съодинителя и превключване на предавките. Такива версии се срещат доста често, но не са по вкуса на всеки. Multitronic-ът се отличава с прекалено бавна смяна на скоростите, съпроводена от неприятно придърпване, а при по-активен стил на шофиране не показва особена издръжливост. Повреждат се скъпият блок, управляващ превключването на предавките, и съединителят. Агресивно отношение не понасят и механичните трансмисии на Clio. Отбелязани са немалко случаи, в които опитите за използване на двигателна спирачка завършват с увредени лагери на валовете. Характерна слабост на френските механични кутии са течовете от уплътнението на механизма за смяна на предавките. Монтажът на нов салник е много трудоемък процес и е най-удачно да се съчетае със смяната на съединителя, тъй като се налага сваляне на кутията. Автоматиците на Renault-то са снбдени с адаптивна програма за управление, която се настройва в съответствие със стила на шофиране. Понякога се поврежда клапанът на регулиране на налягането н хидротрансформатора.

Clio напълно логично се отличава с по-мека возия от Corsa, чиято ходова част е настроена типично по германски. Окачването на двата модела има много конструктивни сходства с независими МакФерсони отпред и полузависима греда отзад. Леко изненадващо предвид наложилото се мнение шасито на френския модел показва по-голям ресурс.

Втулките на стабилизиращата щанга на Opel-а се нуждаят от смяна два пъти по-често, отколкото при Renault-то (30 000 срещу 60-70 000 км). По-кратък живот имат и най-натоварените вертикални гумено-метални втулки на предните носачи на Corsa (80-100 000 км срещу 150 000 при Clio). Затова пък шарнирите на немския автомобил издържат по 100-120 000 км, а на френския - около 80 000. Renault-то има и по-слаби втулки на задната греда (100 000 км), докато в Corsa те са практически вечни. Окачването на Clio след модернизацията от 2001-ва излиза по-скъпо, защото шарнирите се продават в комплект с носачите.

Още един коз в полза на Opel-а е електрическият усилител на волана, какъвто Renault започва да монтира чак след фейслифта. По-старите коли са снабдени с хидравлика, която създава много повече неприятности.
В крайна сметка разумът надделява над чувствата и сравнението е в полза на Corsa. Немското мини е по-практично и изисква по-малко средства за поддръжка. Clio-то не е толкова надеждно, но пък е по-евтино и комфортно.

ИСТОРИЯ 

Renault Clio (B/C/SB0)  

Март 1998	Дебютира второто поколение на Renault Clio.
Юни 1998	Започват продажбите на 1.6-литрова версия с автоматична скоростна кутия.
Август 1999	Стартира производството на върховата модификация Clio Sport с двулитров мотор.
Август 2000	Представена е спортна версия със средноразположен трилитров V6 с мощност 225 к.с.
Март 2001	Моделът е подложен на модернизация.
Януари 2002	Започва монтирането на турбодизелов мотор с непосредствено впръскване на горивото 1.5 dCi.
Март 2005	Дебютира третото поколение на модела.

 

 

 

 

 

 

 

 

ЦЕНИ НА РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ   

Двигател (без оборудване)	3 940 EUR
Скоростна кутия (механична)	1 605 EUR
Динамо	413 EUR
Стартер	345 EUR
Водна помпа	317 EUR
Ауспух (пълен комплект, без катализатор)	202 EUR
Спирачни дискове (2 бр. предни)	84 EUR
Накладки (предни дискови)	90 EUR
Фар (комплект)	129 EUR
Преден калник	203 EUR

Цените са за оригинални резервни части по справочника Eurotax Schwacke /без ДДС/ за модел Renault Clio 1.2 ECON /59 к. с./, произведен през 2000 г.

 

ИСТОРИЯ 

Opel Corsa (C)   

Август 2000	Opel Corsa C заменя предшественика си от второто поколение на модела с индекс В. За задвижване се предлагат четири бензинови двигателя с работен обем 1.0 (58 к.с.), 1.2 (75 к.с.), 1.4 (90 к.с.) и 1.8 (125 к.с.) литра. Дизеловата гама оформят две модификации на стария 1.7-литров двигател от Isuzu с мощност 65 и 75 коня. Каросерията е хечбек с три или пет врати. В модификациите Elegance, Sport и GSi климатикът влиза в серийното оборудване.
Август 2003	След лека модернизация е променена предницата на модела. В стандартната екипировка е включен спирачен асистент. Започва монтирането на нови дизели CDTi с обем 1.3 и 1.7 литра и мощност 70 и 100 к.с., както и на нов 1.4-литров бензинов двигател с 90 коня.
Юли 2006	Започват продажбите на следващото поколение Corsa D.

 

 

 

 

 

 

 

 

ЦЕНИ НА РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ 

Двигател (без оборудване)	3 500 EUR
Скоростна кутия (механична)	3 170 EUR
Динамо	600 EUR
Стартер	385 EUR
Водна помпа	165 EUR
Ауспух (пълен комплект, без катализатор)	225 EUR
Спирачни дискове (2 бр. предни)	220 EUR
Накладки (предни дискови)	120 EUR
Фар (комплект)	220 EUR
Преден калник	300 EUR

Цените са за оригинални резервни части по справочника Eurotax Schwacke /без ДДС/ за модел Opel Corsa 1.0 16V /58 к. с./, произведен 2000 г.