Електронният фиш бил незаконен?

Електронните фишове могат да се обжалват в съда заради изтекъл лиценз на камерите, които засичат нарушенията, твърди в. "Труд". Радарите трябва да бъдат сертифицирани от Българският институт по метрология (БИМ), който изпълнява държавната политика в областта на научната, индустриалната и законовата метрология. Именно от БИМ камерите, които засичат нарушители с превишена скорост, трябва да получат съответния лиценз. Този преглед е трябвало да бъде извършен до края на месец януари тази година, но това все още не е станало. Докато се получи нужният лиценз, всяко нарушение може да се обжалва пред съда.

Разпращането на електронните фишове по пощата с обратна разписка започна в началото на тази седмица. Пликът не е надписан и получателя разбира съдържанието му едва когато го отвори. Ако нарушителят не бъде открит при две посещения на пощальона, ще се смята, че е посочил некоректен адрес, а наказанието пак ще трябва да се плати вече като акт. Ако глобата се плати в двуседмичен срок, е предвидена отстъпка в размер на 30% от наложената санкция.

Хванатите в нашата страна да карат с 10 км/ч над позволеното се санкционират с 20 лева. Глобата за превишаване на ограниченията между 11 и 20 км/ч е 50 лв. Скорост от 21 до 30 км/ч над позволеното се наказва със 100 лева. От 150 на 200 лева пък нарастна паричното наказание за водачи, които превишат ограничението с повече от 40 км/ч. Онези, които карат с 50 км/ч над разрешеното, ще се разделят с 350 лева.

В останалите страни от Европа също има доста куриозни случки, свързани с глобите за превишена скорост. Законодателствата там обаче действат доста по-ефективно. В Швейцария глобите за превишена скорост се изчисляват по формула, базирана на размера на месечния доход на нарушителя, както и на тежестта на нарушението. Именно там е наложена най-високата глоба за превишена скорост. 37-годишен швед, засечен със скорост 290 км/ч, е осъден да плати глоба от близо 800 хил. евро.

Подобно е положението и във Финландия. Там глобите също зависят от месечните доходи на нарушителя. Преди година бизнесмен, засечен да превишава скоростта с 40 км/ч над позволеното, беше принуден да плати глоба в размер но 170 000 евро.

Глобата за превишена скорост от 20 км/ч във Франция е 90 евро. Ако обаче не бъде платена в срок от една седмица, тя автоматично нараства на 135 евро. Прдължава да се увеличава и след това. След 45 дни става 375 евро, а ако нарушителят продължава да не плаща, се стига до съдия изпълнител, който в повечето случаи налага парична санкция от 750 евро.

В една от най-предпочитаните от българите дестинации - Гърция - глобите за превишена скорост също са доста солени. Наказанието за превишена скорост варира в от 40 до 350 евро.

В Италия също има нови размери на глобите за превишена скорост. Със 155 евро зе санкционират нарушители, които да превишили позволената скорост с 10 до 40 км/ч. Който кара с 60 км/ч над ограничението, плаща 779 евро. Ако глобата не бъде платена до два месеца, сумата автоматично се удвоява.

У нас естествено трябва да мине още доста време, за да заработи както трябва системата с електронните фишове и глобите за превишена скорост да се събират в срок. Статистиката сочи, че основните причини за пътнотранспортни произшествия у нас са превишената и несъобразена скорост, отнемането на предимство, неправилното изпреварване и навлизане в лентата за насрещно движение. Една от превенциите са именно електронните камери на КАТ. С лиценз или без, те до голяма степен стряскат джигитите на пътя и определено допринасят намаляване на катастрофите.