Завръщане към италианската ера

На 2 март 1995 г. пада един от най-упоритите рекорди за скорост. Върху част от замръзналата морската повърхност край бреговете на Финландия Джей Джей Лехто постига 296.34 км/ч и така привлича вниманието на целия свят към една легендарна автомобилна марка, която е възкръснала за нов живот четири години по-рано в Италия, но има доста мъгливо бъдеще. Новият рекордьор се нарича Bugatti EB 110 SuperSport, а ентусиазмът от успеха му дори става причина за създаването на цял спортен отбор - Monaco Racing Team, поддържан от компания от Кампогалиано.

Не след дълго обаче бляскавите перспективи потъват във финансова мъгла и Bugatti Automobili SpA се изправя на ръба на фалита. От него го спасява Джилдо Паланка-Пастор, собственик на тима и безнадежден мечтател, влюбен във всичко, което се движи бързо. Той влива достатъчно кръв във вените на закъсалата фирма, срещу което получава правото да продължи производството на EB 110, както и собствеността над четири прототипа на лускозна лимузина от най-висок клас.

До окончателния крах на италианската кариера на Bugatti са сглобени само два от тези автомобили, които според първоначалните планове е трябвало да сложат прът в колелата едновременно на Ferrari и Rolls-Royce. Единият е боядисан в бордо и принадлежи на неизвестен колекционер, а другият и до днес е собственост на Паланка-Пастор и... Джорджето Джуджаро, сътворил дизайна на последното италианско Bugatti - ЕВ 112.
В основата на проекта заляга идеята моделът да се превърне в Royale на 90-те години. Бегъл поглед върху техническото му досие подсказва, че всяка цифра в него е достойна за легендарния предшественик. Голяма част от механиката е тествана успешно на спортните трасета с ЕВ 110, двигателят е V12, а мощността съперничи на ТИР. Не по-малко вдъхновяващи са формите на ЕВ 112 - в крайна сметка потенциални клиенти на суперавтомобила са уморените от скуката на британските класики и германската парадност. В сравнение пък с Ferrari 456 GT, който днес може би щеше да бъде един от главните му конкуренти за съдържанието на най-дебелите портфейли, Bugatti-то притежава от всичко по повече - цилиндри, мощност, задвижващи колела, тегло...

Малцината, сядали зад волана на ЕВ 112, твърдят, че усещането да шофираш подобно "чудовище в смокинг" не може да се сравни даже с привилегията да имаш достъп до митичния Royale, от който все пак са произведени цели 6 бройки.

Последното италианско Bugatti налага и канони, с които днес се съобразяват дори хората на всемогъщия Фердинанд Пиех - поредният кандидат за слава, решил да върне великата марка на световната автомобилна сцена.

Димитър Димитров
[email protected]