Тръгва ли VW по пътя на Nokia или ще оцелеят ли немските автомобили?

Бъдещето на марката VW е заложено на карта.“ Когато Томас Шефер, новият шеф на марката, направи презентация пред мениджърския си екип в началото на юли, той не захароса проблемите. Високи разходи, намаляващо търсене и нарастваща конкуренция са само част от проблемите за германското автомобилостроене. „Покривът гори“, предупреди той и сравни случващото се с Volkswagen с това, което се случи с Nokia през 2011 година.

В случая с Nokia събуждането не помогна. Няколко години по-късно фирмата фалира и нейният бизнес с мобилни телефони беше продаден на Microsoft, която впоследствие го затвори. Може ли могъщият VW, неговата по-мощна група майка, която притежава девет други марки, или дори най-мощната индустрия на Германия като цяло, наистина да има подобна съдба? И ако се случи така, то какво би означавало това за най-голямата икономика в Европа?

През 2022 г. Volkswagen беше най-големият производител на автомобили в света по приходи, което даде на марката големи печалби. На 27 юли VW отчете, че продажбите са се увеличили със "здравословните" 18% през първата половина на 2023 г. На годишна база това са 156 млрд. евро. BMW и Mercedes-Benz, другите два големи автомобилни концерна в Германия, също са в прилична позиция. И все пак, според economist, бедствието е надвиснало над германските автопроизводители.

Германските индустриалци изпитват истинска тревога за бъдещето. През юли индексът на бизнес доверието от института Ifo, падна за трети пореден месец. Германските шефове добавят други оплаквания, от бюрокрацията в Брюксел до деликатната геополитика на търговията с Китай.

Регулаторните органи в Европейския съюз принуждават германците да изоставят двигателите с вътрешно горене и да преминат към електромобили

Но един интересен анализ на Politico показва, че за разлика от двигателя с вътрешно горене, това са технологии, в които германската автомобилна индустрия не е лидер, а изоставащ от Tesla и от китайските производители на автомобили, които вече се насочват към Европа.

А с наближаването на епохата на безпилотните автомобили, конкуренти от света на технологиите, включително Apple, дебнат в сенките. Но тъй като индустрията става електрическа, тази лидерска позиция става толкова неуместна, колкото и уменията на италиански майстор-шивач в лицето на бързата мода, масово произвеждана в задгранични фабрики. В съвременната ера на мобилност батерията и софтуерът са тези, които предлагат добавената стойност, а не двигателят.

Битката в тази електрическа революция все още не е приключила, но вече далеч не е ясно дали компании като Mercedes, Volkswagen, BMW, Bosch - или дори Porsche - ще могат да поддържат темпото. За първи път в историята на индустрията перспективата най-известните марки в Германия да последват от съдбата на американски мощни компании като Pontiac или Oldsmobile, вече не изглежда невъзможна.

Германската автомобилна индустрия стигна до това дередже основно заради своето високомерие

В продължение на години германски инженери и изпълнителни директори на автомобилните компании омаловажаваха перспективите за алтернативи на ДВГ, като вместо това се фокусираха върху фината настройка на тяхната наследствена технология. Въпреки че тази стратегия поддържаше рекордни печалби, късогледството на индустрията пося семената на задаващата се криза.

Залогът е не само бъдещето на най-ценното изобретение на Германия, но и стабилността на икономиката на цяла Европа. Защото автомобилният сектор на Стария континент е един от най-големите работодатели в Европа. И въпреки, че към момента Volkswagen остава един от най-големите производители на автомобили в света, не е трудно да си представим, че компанията може един ден да изчезне. Историята е пълна с примери за някога доминиращи марки, които биват захвърлени в небитието.

Но германците продължават да упорстват

И докато Европейският съюз се стреми към законодателство, което ще наложи стандарт за нулеви емисии до 2035 г., ефективно забранявайки продажбите на автомобили с ДВГ, Германия твърди, че все още ще има глобален пазар за коли с двигатели с вътрешно горене.

Отговорът, който предлагат германците е синтетични горива - произведени с помощта на уловен CO2 и водород. Приемането на тези така наречени електронни горива може да поддържа двигателите с вътрешно горене да работят без изкопаеми горива - на теория без да произвеждат допълнителни емисии. И все пак те са скъпи за производство и днес все още не съществуват в търговски мащаб.