Еврото се срина заради френския дълг

5 Октомври, 2026 10:53 980 30

  • евро-
  • френски дълг-
  • федерален резерв-
  • долар-
  • финансови пазари

Европейската валута достигна 17-месечно дъно, докато слабите данни за трудовия пазар в САЩ намалиха очакванията за октомврийско повишение на лихвите от Федералния резерв

Еврото се срина заради френския дълг - 1
Илюстративна снимка БГНЕС

Еврото поевтиня до 17-месечно дъно спрямо долара, докато азиатските акции започнаха седмицата с повишения. Инвеститорите намалиха очакванията си за ново увеличение на лихвите от Федералния резерв през октомври след по-слабия ръст на заетостта в САЩ и ревизиите надолу на данните за предходните два месеца.

Еврото спадна с над 0,8% до 1,1161 долара, преди частично да възстанови загубите си и да се търгува за 1,1178 долара. Общата европейска валута е загубила около 2,5% през септември.

Френският дълг засили натиска върху еврото

Основен фактор за разпродажбите са опасенията за високия държавен дълг на Франция и политическата блокада в страната преди президентските избори през следващата година. Премията, която инвеститорите изискват, за да държат 10-годишни френски облигации вместо германски книжа със същия матуритет, надхвърли 150 базисни пункта.

„Започваме да виждаме пукнатини в общото настроение към еврото“, заяви Барт Вакабаяши, директор на подразделение на State Street в Токио. По думите му институционалните инвеститори продават еврото спрямо долара „много агресивно“.

На този фон доларовият индекс се повиши с 0,5% до 102,39 пункта. Британският паунд поевтиня с 0,23% до 1,3207 долара, а йената отслабна с 0,15% до 158,10 йени за долар.

Пазарите намалиха залозите за ход на Федералния резерв

Вероятността Федералният резерв да повиши лихвите през октомври е паднала под 20% спрямо 64% седмица по-рано, показват данните от инструмента CME FedWatch. Пазарните участници обаче продължават да очакват възможно увеличение през декември.

„Условията на пазара на труда като цяло са стабилни, но ревизиите надолу показват, че американската икономика е загубила работни места през два от първите девет месеца на годината“, каза Хосе Торес, старши икономист в Interactive Brokers.

Японският индекс Никей се повиши с 2%, а индексът MSCI за акциите в Азиатско-тихоокеанския регион без Япония нарасна с 0,9%. Фючърсите върху S&P 500 спаднаха с 0,1%, тези върху Nasdaq останаха почти без промяна, а фючърсите върху британския FTSE 100 се повишиха с 0,26%.

Петролът поевтиня при по-голямо предлагане

Цените на петрола се понижиха, след като увеличаването на износа на суров петрол от Близкия изток и освобождаването на стратегически резерви от страните от Г-7 увеличиха предлагането. Това компенсира опасенията за нови щети по петролната инфраструктура в района на Персийския залив.

Фючърсите върху Брент поевтиняха с 0,5% до 101,75 долара за барел, а американският лек суров петрол спадна с 0,9% до 90,29 долара. Златото поевтиня с 0,24% до 4132,33 долара за тройунция.


Поставете оценка:
☆ ☆ ☆ ☆ ☆
Оценка 5 от 4 гласа.


Подобни новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Добре

    7 0 Отговор
    че сме с левро !
  • 2 Да Кораба Почна Да се клати след айзберг

    5 0 Отговор
    Като всички го казаха. тук трябва да направим едно важно уточнение: няма ядрена енергетика без радиоактивни материали и радиоактивни отпадъци.

    Ядрената енергия може с основание да бъде определяна като нисковъглероден източник на електроенергия, но терминът „чиста енергия“ не трябва да създава впечатление, че няма отработено ядрено гориво, радиоактивни отпадъци, разходи за тяхното съхранение и извеждане на централите от експлоатация.

    Съществуват и други ядрени технологии, включително горивни цикли с торий. Те имат потенциални предимства, включително намаляване на някои дългоживеещи радиоактивни продукти, но и те не произвеждат енергия без радиоактивен остатък.

    По-големият въпрос за България обаче е каква национална енергийна и индустриална стратегия искаме за следващите 30–50 години.

    Ако страната разполага с необходимото финансиране, България би могла да разглежда много по-мащабна собствена енергийна система, която не се ограничава само до покриване на вътрешното потребление, а е ориентирана и към регионален износ.

    Като стратегически сценарий може да се обсъждат:

    • около 4 GW ядрена мощност в АЕЦ „Белене“;
    • около 4 GW в АЕЦ „Козлодуй“;
    • до около 4 GW от малки модулни и други нови реактори;
    • значително разширяване на водноелектрическите мощности, ПАВЕЦ, соларната енергия и съхранението;
    • постепенно изграждане на обща електроенергийна система от 8 GW допълнителни мощности към много по-дългосрочен сценарий, достигащ десетки гигавати,
  • 3 Исторически парк

    13 0 Отговор
    Честито пътуване с Титаник!

    Коментиран от #21

  • 4 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 5 жик так

    6 0 Отговор
    То че € се обезценява е ясно , ама долара още повече.
    Не ми е ясно как ги мерят две обезценяващи се валути .
  • 6 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 7 Чорбара

    13 0 Отговор
    Значи колко сме зле,след като фалиралия долар поскъпва спрямо еврото.
  • 8 Добре дошли

    11 0 Отговор
    Добре дошли в клуба на "богатите" !!

    Коментиран от #28

  • 9 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 10 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 11 Бъзиктар

    2 0 Отговор
    Но това не е заради въвеждане н еврото.
  • 12 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 13 Да Кораба Почна Да се клати след айзберг

    0 0 Отговор
    значително разширяване на водноелектрическите мощности и ПАВЕЦ;
    • мащабно развитие на соларни мощности и съхранение;
    • постепенно изграждане на обща електроенергийна система, която в много дългосрочен сценарий би могла да достигне десетки гигавати, ако има реално търсене, пазар за износ и достатъчни междусистемни връзки.

    Тоест можем да говорим за приблизително 12 GW ядрена мощност като дългосрочна цел и за много по-голяма обща национална мощност при комбинация от ядрена, водна, соларна и други технологии.

    Същата логика може да се приложи и към България като регионален енергиен и логистичен център — не само производство, а транспорт, съхранение, преработка, търговия и износ.

    Това означава да се анализира инфраструктура за транзит и търговия до около 28 млрд. куб. метра природен газ годишно, както и нефтена и продуктова инфраструктура, която при достатъчно доставки, международни договори и пазари би могла постепенно да достигне приблизително 750 000–1 000 000 барела дневно.
  • 14 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 15 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 16 селяк

    2 0 Отговор
    как така ??? нали клуба на богатите могатите ау бау
  • 17 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 18 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 19 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 20 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 21 Пецо

    3 0 Отговор

    До коментар #3 от "Исторически парк":

    Ма то ние се качихме на Титаник коги вече беше потънал :Д
  • 22 Да Кораба Почна Да се клати след айзберг

    2 0 Отговор
    Тези числа не са сегашните възможности на България. Това са стратегически цели, които изискват огромни инвестиции, международни договори, тръбопроводи, терминали, електропроводи, газови хранилища, рафинерии и гарантирани пазари.

    И точно тук идва въпросът за финансовия суверенитет.

    България вече е член на еврозоната, но това не означава, че общественият дебат за националните финансови инструменти трябва да приключи.
  • 23 Да Кораба Почна Да се клати след айзберг

    2 0 Отговор
    Напротив.

    Случващото се във френската икономика показва един от основните проблеми на една обща валута. Финансовият риск не остава затворен в границите на държавата, която го създава.

    На 5 октомври 2026 г. еврото падна до най ниското си равнище спрямо долара за последните 17 месеца, като дълговата и политическата несигурност в една от най големите икономики на еврозоната беше сред основните причини за натиска върху валутата.

    Разликата между доходността на десетгодишните държавни облигации на Париж и Берлин достигна около 150 базисни пункта, равнище, невиждано от периода на дълговата криза в еврозоната.

    Това показва нещо много конкретно.

    Дълговият и политическият риск на една голяма икономика може да влияе върху общата валута и върху финансовата среда на всички останали държави членки.

    Френската държава не е единствената с висок държавен дълг.
  • 24 Да Кораба Почна Да се клати след айзберг

    1 0 Отговор
    По данни за първото тримесечие на 2026 г.:

    • гръцката икономика, 143,5 процента държавен дълг спрямо БВП;

    • италианската икономика, 138,9 процента;

    • френската икономика, 117,6 процента;

    • белгийската икономика, 109,1 процента;

    • испанската икономика, 101,6 процента.

    За сравнение българската икономика е на 28,5 процента.

    Ако натискът върху френския държавен дълг започне да се пренася към облигационните пазари на други държави, вече няма да наблюдаваме само една голяма икономика.

    Испанската, италианската, белгийската и гръцката икономика, както и други силно задлъжнели икономики в еврозоната, също могат да бъдат засегнати.

    Вече се наблюдава пазарен механизъм, при който заедно с натиска върху Париж се увеличават рисковите премии и при други европейски икономики.

    Испанската икономика има и допълнителна политическа несигурност, която също може да оказва влияние върху пазарите.

    Разбира се, испанската икономика в момента не се намира в същото положение като френската икономика. Тя продължава да показва растеж и е възможно съотношението на държавния дълг спрямо БВП постепенно да намалява.

    Затова тезата не е, че след проблемите във френската икономика испанската икономика задължително ще бъде следващата.

    Аргументът е друг.

    Случващото се във френската икономика показва механизма.

    Ако доверието започне да се губи и рисковите премии продължат да растат, натискът може да се прехвърли към други силно задлъжнели икономики.
  • 25 Да Кораба Почна Да се клати след айзберг

    1 0 Отговор
    Тогава проблемът вече няма да бъде само национален. Той може да се превърне в проблем на цялата еврозона.

    Тук идва и съществената разлика между собствената национална валута и общата валута.

    При собствена валута държавата носи сама преимуществата и рисковете на собствената си парична политика.

    При общата валута България споделя една парична система с икономики, чиито държавни дългове спрямо размера на техните икономики са многократно по високи от българския.
  • 26 Стенли

    1 0 Отговор
    Това едно на ръка , че клуба на рогатите се разпада, а както предупреждаваше Костадинов , трябва бюджета да бъде представен на ЕЦБ и те ако го одобрят тогава ще се гласували от българския парламент , това и през "лошия" соц не се е случвало Москва са ни одобрява бюджета ,нищо , че бяхме в нейната сфера на влияние 🤯😕
  • 27 Стенли

    1 0 Отговор
    И да трийте и да не трийте факти , това е положението , хората не пасат трева
  • 28 Честитка

    1 0 Отговор

    До коментар #8 от "Добре дошли":

    А да ни е честито, на всички членове на клуба! Tutti fallì, che sembriamo tutti falliti. Седнахме на масата, когато дойде време за плащане на сметката. Кой ял - ял, кой пил - пил, сега ще плащаме заедно и по равно.
  • 29 Да Кораба Почна Да се клати след айзберг

    1 0 Отговор
    Идеята не е България просто да чака скъп суров петрол и готови горива да идват през съседни държави. България трябва сама да договаря суровината при източника и да контролира максимална част от веригата от доставката до крайния пазар.

    Каспийски суров петрол може да идва от казахстанската и азербайджанската икономика, като грузинската територия и пристанища служат като част от транзитния коридор. Допълнителни количества могат да се купуват от Близкия изток, Северна Африка, САЩ, Норвегия и други световни производители.

    България трябва да има няколко входа към Бургас и няколко изхода от България към европейските пазари.

    След приемане в Бургас суровината може да бъде съхранявана, преработвана и разпределяна като суров петрол, дизелово гориво, бензин, авиационно гориво и други нефтопродукти.

    Изходните направления могат да бъдат към гръцката, сръбската, северномакедонската, албанската, румънската, унгарската, хърватската и словенската икономика, а оттам към Централна и Западна Европа.

    Така България престава да бъде само крайна точка за доставка и се превръща в входна врата, рафинериен център, складова база, транзитен коридор и търговски център.

    При стратегически капацитет от 750 000 до 1 000 000 барела дневно и при условен среден брутен търговски и преработвателен марж от 30 долара на барел, математическият потенциал е от 22,5 до 30 милиона долара дневно, или приблизително от 8,21 до 10,95 милиарда долара годишно преди транспортни, оперативни,
  • 30 Да Кораба Почна Да се клати след айзберг

    0 0 Отговор
    Идеята не е България просто да чака скъп суров петрол и готови горива да идват през съседни държави. България трябва сама да договаря суровината при източника и да контролира максимална част от веригата от доставката до крайния пазар.

    Каспийски суров петрол може да идва от казахстанската и азербайджанската икономика, като грузинската територия и пристанища служат като част от транзитния коридор. Допълнителни количества могат да се купуват от Близкия изток, Северна Африка, САЩ, Норвегия и други световни производители.

    България трябва да има няколко входа към Бургас и няколко изхода от България към европейските пазари.

    След приемане в Бургас суровината може да бъде съхранявана, преработвана и разпределяна като суров петрол, дизелово гориво, бензин, авиационно гориво и други нефтопродукти.

    Изходните направления могат да бъдат към гръцката, сръбската, северномакедонската, албанската, румънската, унгарската, хърватската и словенската икономика, а оттам към Централна и Западна Европа.

    Така България престава да бъде само крайна точка за доставка и се превръща в входна врата, рафинериен център, складова база, транзитен коридор и търговски център.

    При стратегически капацитет от 750 000 до 1 000 000 барела дневно и при условен среден брутен търговски и преработвателен марж от 30 долара на барел, математическият потенциал е от 22,5 до 30 милиона долара дневно, или приблизително от 8,21 до 10,95 милиарда долара годишно преди транспортни, оперативни,