Одит: АПИ поела ангажименти за над 18 млрд. лева при ресурс 11,4 млрд.

Агенция „Пътна инфраструктура“ е поела финансови ангажименти за над 18,2 млрд. лева при разходен ресурс от 11,4 млрд. лева. Разликата от 6,8 млрд. лева означава, че договорите надхвърлят наличното финансиране с близо 60%, установява одит на Сметната палата за периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г., възложен от Народното събрание.

Според одиторите задълженията обвързват бюджетни средства за общо 11 години и два месеца. Това е приблизително четири години и два месеца след края на проверявания период. В одита е посочен риск от забавяне на плащанията към строителните фирми и затруднения при изпълнението на пътни проекти.

Допълнителни споразумения увеличават стойността на договорите

Заради недостига на средства правителството е отпуснало допълнително 1,6 млрд. лева по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. От тях 1,2 млрд. лева са били предназначени за текущи ремонти и поддържане на пътищата.

От общо 213 договора за поддържане на републиканската пътна мрежа по 139 са сключени допълнителни споразумения за 5,6 млрд. лева. Тази сума е със 78% над първоначалната прогнозна стойност. При 64 договора за ново строителство са одобрени допълнителни споразумения за 1,9 млрд. лева, а по 74 договора за основен ремонт са възложени допълнителни дейности за 42,7 млн. лева.

Сметната палата посочва договор, чиято първоначална стойност е била 18,7 млн. лева, но впоследствие е достигнала близо 396 млн. лева. При съвместна проверка на финансовото и регионалното министерство е установено, че 315 млн. лева, или 98,6% от разходите, са за основни ремонти, реконструкция или ново строителство, а не за първоначално договореното текущо и зимно поддържане. Заради забавени плащания АПИ е поела над 6,9 млн. лева за лихви и съдебни разноски.

Забавени документи и счетоводни корекции

Одитът отчита и проблеми при индексациите заради инфлацията. АПИ е сключила 56 спогодби за близо 1,1 млрд. лева, от които към 30 юни 2026 г. са изплатени малко над 761 млн. лева. Според Сметната палата част от споразуменията са подписвани без осигурено финансиране, а индексации са договаряни и по прекратени договори.

Документи за вече извършена работа са останали без окончателно одобрение с години. Към средата на 2026 г. все още е имало такива документи от 2022, 2024 и 2025 г. Сметната палата посочва, че няма максимален срок за одобряването им и ясни критерии кои плащания да бъдат извършвани първи.

Във финансовия отчет на регионалното министерство за 2025 г. са направени счетоводни корекции за 1,5 млрд. лева. Те включват 1017 неодобрени документа за текущи ремонти и поддръжка на стойност близо 1,2 млрд. лева, неотчетени индексации за 312,5 млн. лева и лихви за близо 6,2 млн. лева.

„Тези корекции не създават нови задължения, а отразяват разходи, които вече са възникнали, но не са били отчетени навреме“, уточнява Сметната палата.

Проверката е установила още липса на единна система за проследяване на документите, незаверени копия, електронни таблици без дати и подписи и недостатъчни данни за вложените материали и тяхното качество. Според одиторите това затруднява проверката дали дейностите са изпълнени и създава риск една и съща работа да бъде възлагана и заплащана повторно.

Сметната палата е отправила 10 препоръки и 5 подпрепоръки към Управителния съвет на АПИ.

Източници: nova.bg